Чуденката какво да се прави с паметника 1300 години България пред НДК е по-стара от тази със запустялата тоалетна в Докторската градина.
От поне десетина години, всяка година по различно време някой от Столична община - кметът или вечният главен архитект Петър Диков, се питат публично: "Ама какво наистина да правим с паметника?" Докато се питат, паметникът отдавна не прилича на паметник, а е едно грозно скеле, с полуоткъртени плочи, опасно за живота и без 5.8 по Рихтер.
Само че никъде по него няма надпис "Опасно за живота". И ето, едни три хлапета се покатериха, сигурно за висок адреналин, без грам уважение към монументализма на социализма.
Да бяха го демонтирали и вдигнали отново в оня музей на тоталитарното изкуство. Бездруго всички надписи върху него се олющиха, също като пропагандното лустро на соца. Във вида, в който е, вече отдавна не става въпрос за ремонт, а за възстановяване в първоначалното му състояние.
Искаме ли да грози отново градината пред НДК и да се дават стотици хиляди на данъкоплатците за целта - нека да направим референдум. Имаме и скулптор за министър на културата, нека се заеме с тая торба скрап най-сетне.
През 2011 г. сдружението "Архитекти за София" направи проучване, което показа, че 90% от софиянци искат да бъде премахнат, а останалите 10% - да го използват като стена за катерене.
Е, за катерушка може и да стане. За паметник никога не го е бивало. Освен при оная отчуждена и идеологизирана култура на партията-държава.
(Специално за Бойко Борисов припомняме, че дори и Бай Тошо не го е харесвал...)
