Какво читаво видяхме в българската политика за последните двайсетина години... Прегрупирване на едни и същи нули зад гърба на някоя 1-ца, (която преди това е била една от нулите).
Размислих се нещо от оня ден, когато се разбра окончателно за президентското трибуквие. Поредният политически проект. Сигурно има някаква зависимост - там, където икономиката не върви по нормалния начин и/или никаква я няма, винаги се роят множество политически проекти.
Но какво всъщност да прави Георги Първанов след края на втория си мандат като държавен глава, който изтича след година? Фондация като Жельо Желев или лекции и синекурна длъжност в някоя международна организация като Петър Стоянов? Или да се върне в Института по история на БАН.
53-годишен мъж в разцвета на силите си в БАН? Там е за феодални старчета. А и Институтът по история на БКП, където е работил, го няма. Най-добре да изкара още 10-15 години в политиката. За фондация му е рано, за дейността на Петър Стоянов - не става.
Като прерових биографиите на чуждестранни президенти, май никой не си е направил политическа формация, за да остане в политиката. С изключение, разбира се, на Владимир Путин - "Единна Русия". Повечето са се прибрали в бившите си партии - или просто се оттеглиха от политиката, като Стария дъб, както наричаха Шарл де Гол.
Първанов няма да допусне грешката на Петър Стоянов и да се върне начело на предишната си партия. Ще направи "гражданско движение", ще го тества на местните избори - ах, как красиво и надпартийно ще бъде кандидат на АБВ, подкрепен от БСП, ДПС, ГЕРБ на някои места... Гражданското е модерно. А и няма да подлага на тежки изпитания редовите членове на столетницата за БСП или АБВ да гласуват.
Този проект е най-добрият сърф в политиката за надпартиен политик, за какъвто се афишира Първанов в кампанията за втория си президентски мандат. А оттам и елегантно може да се прехвърли на старата гемия БСП - ако много му се помолят и е крайно належащо. В крайна сметка толкова хора от Висшия съвет помагат за проекта - нищо лично срещу БСП, само против Станишев.
Дотогава Бойко Борисов ще даде рамо по лесен и изпитан способ. Ще критикува Първанов как няма да си имаме президент за година - сякаш той не строи партия, докато беше кмет на София, Първанов ще му отговаря - или няма да отговаря, АБВ-то ще става все по-лесно за разпознаване, а хорицата ще си мислят: Ето, яви се алтернатива на ГЕРБ!
Смешка. Просто надстройка на БСП.
Министърът на вътрешните работи пък Цветан Цветанов видя в проекта възраждане на лицата от прехода. Г-н Цветанов нещо се е пообъркал. Нека се поогледа - от парламента до тристранката и по нататък. Те не са си тръгвали...
Всички нули, които се появиха в този първичен бульон на демокрацията ни след 1989-а, се групираха, а някои и прегрупирваха, в разни молекулни конфигурации - и пълнеха с едно и също съдържание различни по цвят и десен партийни образувания. За които ние къде овчедушно, къде настървено гласуваме.
Прегрупирването обаче, като в случая с президентския проект, има и добра страна - изважда наяве крита пъпна връв. Така разбираш защо разни хора, афиширали се като десни политици, всъщност се оказват енергийно обезпечени от друг център.
Едни от нулите и единиците избледняха, други умряха, трети вече са професионални политици. Защо? Ето възможните отговори:
Защото за тях интересите на държавата надхвърлят личните и партийни интереси.
Защото за тях личните интереси надхвърлят интересите на държавата и партията.
Защото за тях партийните интереси надхвърлят интересите на държавата и техните лични.
Иначе всички те доказаха своя морал, своята почтеност и държавническо мислене, като ни разказаха играта...
Най-доброто, което можеха да направят, за да ни отърват от себе си, беше на 1 януари 2007 г. всички вкупом да излязат от българската политика. И да влязат други, които по-малко си оцапаха ръцете с прехода.
А политиката у нас продължава да става все по-зрелищна. Щом и човек под домашен арест като Алексей Петров може да започне действия, за да влезе в нея.
Евтин хляб, евтини зрелища си е супер. Евтин хляб, скъпи зрелища е еволюция. Но скъп хляб и евтини зрелища, както е в момента в България, вече означава едно - мирише на революция...
