Седнали няколко българи да правят фирма. Обсъждат какво ще вършат, как ще го струват и стигат до темата с почивните дни.
Събота и неделя няма да се работи, защото са официални почивни дни. Понеделник работата върви особено тегаво и още ти е някакво мъгливо от почивните дни, затова и тогава няма да се работи. В петък всеки се е настроил на почивна тематика и работа тогава не очаквай, така че и той минава "дъждовен" или за "ден на майстора". Така обаче вторник и четвъртък стават новите понеделник и петък и затова и те минават почивни. И ще се работи в сряда. Тогава Иван вдига ръка и пита: "Ама всяка сряда ли ще работим?!"
Стар виц, ама винаги актуален. За трудолюбието на българина се говори много, ама седнем ли наистина да гледаме наистина колко се работи у нас, нещата започват да изглеждат малко по-иначе. Това най-много си личи, когато започнат да се обсъждат отпуски и почивки.
В момента с коледните празници темата е абсолютно актуална. 8-10 дни почивка не мърдат - като се започне от 23 декември, та се приключи на сутринта на 2 януари, когато мнозинството загладило бузи и изпълнило дупките на колана се възстановява от празничното преяждане и препиване. На 29 и 30 декември има там някакви два работни дни, но всички знаем, че тогава така или иначе по-скоро се отбива номера, отколкото да се работи, а и масово хората и без това ще си ги пишат отпуска.
Така се получава една сладка 10-дневна ваканция, на каквато се радват само учениците и студентите. И не, че е лошо да се почива, дори напротив. Абсолютно наложително е от време на време да можеш да изключиш съзнанието си от работата и да се отдадеш на приятни занимания, които нямат нищо общо с нея.
Въпросът е през останалото време да се работи наистина и реално производителността на труда да ти носи спокойствието, че в моменти като Коледа и Нова година можеш да оставиш всичко настрана. А в България специално е трудно да се каже подобно нещо.
Според данните на Българската търговско-промишлена палата загубите от неизработен труд, които се получават само за един почивен ден са между 95 и 100 млн. лв. за цялата страна.
Дори това да са само груби сметки и евентуално да се преувеличава ефекта на почивните дни, става дума за преките загуби за бизнеса, който реално задвижва икономиката. Затова е нормално работодателите да не гледат с добро око на допълнителните почивни дни.
Иначе на всеки е ясно, че че няма как икономиката на една страна просто да спре заради празниците. Дори и всеки да си седи вкъщи, да не излиза никъде и да яде зимнина от село (а това не е така), пак трябва да работят някакви магазини, производства, чийто затворен цикъл не може просто да спре, професиите с обществено значение (медици, полицаи, пожарникари, транспорт и т.н.), животновъди и още редица други.
Освен тях обаче работят и много други, за които спирането на този процес ще означава тежки загуби. По празниците просто крайната производствена цена става по-голяма заради извънредния труд (ако, разбира се работодателят не действа в сивия сектор).
Има и друг проблем. Българската икономика няма нито ресурс, нито печалби печалби, достатъчни, че да спрем работа за месец и да се отдадем на джамбуре, както всъщност се получава от средата на декември до към началото на януари.
Каквото и да си говорим, още от 10-12 декември на много места се започва с приказки за коледни партита, ваканции, планове за празниците, подаръци и т.н. Коледният дух просто надделява, което не е особено трудно в страна, където и без това е разпространена максимата "Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат".
На фона на всичко това се нарушава сериозно самият ритъм на работа - стабилно струпване на задачи и крайни срокове преди и след празниците. Тъй като между 20 декември и 10 януари е абсурд нещо да работи наистина, често се получава така, че преди и след този период възниква едно изкуствено напрежение за приключване на задачи, неизпълнени поръчки, разправии с клиенти и т.н.
Затова ако искаме да почиваме много и качествено по празниците, трябва да се промени нещо така, че да можем да си го позволим, а фирмите за бързи кредити да не вдигат оборота многократно.
И не, 1-2 почивни дни в повече няма да убият икономиката, стига през останалото време да се работи, без да се питаме дали всяка сряда ли да идваме на работа.
Айде сега да сметнем и плащането на положения труд в останалите 350 дни, когато българинът си скъсва дирника от работа. Обичайното, средностатистическо плащане за положен труд в рамките на ЕС е 9.18 евро на час. Или 17.92 лева. На час. Обичайното , средностатистическо плащане в България е 4.06 лева. На час. Или с думи прости казано- на българина му плащат 4-5 пъти по-малко, отколкото е нормално, честно и изработено. И в същото време мутрите и дерибеите реват. Понеже българите масово се изнасят за чужбина и в цели сектори недостига работна ръка, нашенските "бизнесмени", хора получили в някакъв етап от живота си един куфат пари на ръка я от ДС, я от мафията и станали "работодатели", сега искат да внасят африканци, араби и азиатци, с надеждата, че някой, разбираш ли, ще бъде много щастлив да им робува ей-така зарад шкембетата им. Някой дето ще е съгласен да остава по 1-2 часа след работа, без да му се плаща. Някой , дето ще е навитак да бачка по 12 часови смени всеки ден без почивка, а да се води и осигурява на 4-часов граждански договор. Някой дето ще е навитак в свободното си време да ходи да бачка на строежа на Шефа, е така- от "приятелство" и за без пари. Някой дето ще бъде съгласен да бъде обиждан, а понякога и бит от работодателя си. Някой дето ще е съгласен да бачка без спазване на каквито и да е санитарно-хигиени норми. Да , ама не щат. Африканците, азиатците и арабите не щат. Каквито и болни фантазии да имат хора от типа на Кирил Домусчиев от КРИБ. И за това работодателите прибягват до договори с два и три месеца предизвестие, отказват да разписват молби за напускане, заплашват, изнудват... Познати номера още от времената на Османската империя.
Това, че българите сме бедни, защото сме мързеливи, ниско продуктивни и др. са пълни тъпотии! Само който не е работил с чужденци смята, че е вярно. Покрай работата ми се случва да работя с чуждестранни специалисти - ами просто трябва да видите как в 5.10 вече са спрели да работят, защото никой не им плаща извънредно. Как си спазват правото на почивка, без особено да се заглеждат колко е на зор работата. Как във Франция горещата линия затваря за 1.5 часа за обедна почивка, без значение колко оператори работят на нея - всички отиват да обядват заедно, а който е на зор, ще чака два часа... Преди години, докато се строеше една от фабриките на известен български производител на кренвирши, имаше полски техници да инсталират машини. Работят от 8 до 4 и се стягат да си тръгват. Идва изпълнителния директор на фабриката (българин) и им казва: "Къде сте тръгнали, още не сте свършили работата. Ще почивате, като свършите" А те мигат и не знаят какво да кажат... А после ни казват: "Вие сте ненормални, щом работите по този начин! Това в Полша е немислимо"... Така че авторът явно никога не е работил истинска работа, за да знае как се работи... Писането на статии на парче, или кибиченето в офис по часовник не означават, че другите хора не работят...
Дрън-дрън. Доста едностранчива и тенденциозна статия, която би стояла чудесно в „Работническо дело“. Или „Работодателско дело“. Най-лошото на любимата работодателска мантра, че ние, работниците, сме тъпи и мързеливи, е, че обижда всички ония, които си скъсват задника от бачкане. Да, има и търтеи, но има и пчели-работнички – нелепо и обидно е на всички да се лепва еднакъв етикет. И вече се изтърка тая грамофонна плоча - на запад колко били трудолюбиви и производителни, а тук какви сме лентяи и само ламтим за пари. Почти всеки вече има вземане-даване с чужденци в работата си, бил е командирован в Европа и на други места или пък си е изкарвал хляба там. Личните ми наблюдения са, че в по-развитите от нас страни работниците са горе-долу също толкова компетентни и мотивирани за работа, но значително по-добре платени. В голяма част от Европа работната седмица е 35 часова и петъкът е буквално „дъждовен“; в неделя е трудно до невъзможмо да намериш работещ магазин и добре, че има дюнерджийници, иначе ще си ходиш гладен. Ето няколко случая от живия живот. В предприятието, където работя, една индустриална машина, произведена във Франция, се развали през лятото и месец и половина чакахме обратна връзка от френската компания, която беше излязла във ваканция. На мой колега пък често му се налага да разрешава спешно технически казуси с инженер в САЩ. Американецът най-редовно си му звъни по средата на работния си ден, когато у нас е полунощ, и всичко е точно. Но когато веднъж моят човек му се обади по обяд, последваха мрънкания до небесата „Ама знаеш ли тука колко е часът!?“ И така нататък – навсякъде хората са си същите и искат, ако може, повече да им се плаща и по-малко да работят. Съществената разлика е, че някъде все още има синдикати, докато тук синдикатите са най-тъпият виц на прехода.
На мен единствено на ми става ясно как бизнесът губи милиони от един почивен ден. Кой ги печели или те просто се изпаряват...Разбирам как някой губи ако се води, че работи, а всъщност дреме или е в някое птп.
Как и колко се работи по света и у нас, се изказаха достатъчно, няма да ги допълвам. А като гледам какво произвежда Сашко Петров, по-добре и в сряда да не идва на работа.
Най ми "харесва" изразът ...бизнесът губи.....не просто бизнесът/собственика не печели и това, че неспечеленото е загуба винаги ми е било много смешно...Просто и ясно .....можеш да загубиш нещо, което вече си имал.....
Че вицът е стар спор няма, но не е български виц... Сръбски е. И на сръбски звучи особено цветисто, но не бих могъл да го възпроизведа точно. Беше нещо такова: Понеделник - отмор от уикенда, вторник - подготовка за радене, сряда - радене, четвъртък - отмор от радене, петък - подготовка за уикенда, събота и неделя - уикенд. А сека сряда ли ше радеме?
за жалост никой не мисли, кой купува това, което е произведено. Всеки иска заплащане като в белите държави, но не е готов да плаща като там. Като започнем от данъци и стигнем до градски транспорт и подстригване.
Първо: вицът е сръбски. Второ: ходенето на коктейли, воденето на неангажиращи разговори в офиса на кафе или нещо по-твърдо, ходенето в командировки от типа 2 часа делови разговори и 3 дена екскурзия, разхождането с ръце в джобовете около подчинените и даване на ъкъл без да го имаш се счита за работа от много работодатели. Трето: когато дойде време за плащане в така наречените "частни фирми" тръгват едни уговорки, плащания без документи или още по-лошо обяснение защо нама да ти се плати за свършена работа и т.н. Разговора става тъп, нали? Защото всеки пее от собствената си камбанария според своите разбирания и нужди. Никой ама никой бе иска да каже истината защото е неудобна и най-вече всички и я знаем що да говорим за нея. ай сиктир.
Преобладаващата част от българите са мързеливи. Изключенията само потвърждават правилото. Мързелът си личи по мръсотията и неугледността на градовете и селата ни, там където трябва да се наведеш за да прибереш един боклук примерно. Специално за това, което пише авторът, големите "загуби" биха били в сила за някакво непрекъснато 24 производство, с гарантирани пазари, което при спиране би донесло чисти загуби за производителя. всяко друго, хаотично, по български организирано, където един работи, петима го гледат си е чист майтап да говориш за огромни загуби по празниците.
Дедо, сещаш ли се за тоя: Некъф щел да почва работа в мъжки колектив. Отива за интервю при шефа: -Начи така, ний тук сме се мъже, здрав, сплотен колектив, се готини пичове. Идваш в Понеделник. Бачкаме докъм 11:30ч., после се обаждаме на кръчмата отсреща, носят ни ядене, пиене, пушим пури и така с хубав лаф докъм 16:30ч. - Но аз съм въздържател! Не пия, не пуша и съм веган! - Добре де, тогава ще дойдеш направо във Вторник. Пак така , бачкане докъм 11:30, обаждаме се на бардака отсреща, идат проститутки и така се забавляваме докъм 16:30ч. - Но аз съм семеен ,с прекрасна жена, две хубави деца и не правя такива неща! -Хм, тогава ще дойдеш направо в Сряда. Бачкаме малко ,към 11:30 се събираме и играем покер, хвърляме зарове, хазарт така малко. - Ооо не , не, аз хазарт не играя! - Ааа, бе ти да не би да си гей!? - А ма, моля ви се! Как така гей!? Казах ви ,не пия ,не пуша ,не ходя по чужди жени ,комар не играя и не съм гей. Аз съм моногамен! - Добре де, добре, я ела на работа направо в Петък. Теб и Четвъртъка няма да ти хареса!
"Мързелът си личи по мръсотията и неугледността на градовете и селата ни, там където трябва да се наведеш за да прибереш един боклук примерно." - Що пък? Не ме мързи да вдигна боклук от земята, но не смятам, че това е моя работа. Това едва ли ме прави задължително мързелив.
Не е въпроса в мързела, а в организацията на работата. Човек може да се счупва от работа и пак нищо да не е свършил.
Отива по времето на соца български директор на обмяна на опит в Япония. Японецът го развежда из фабриката си, като аптека чисто и производството върви на пълна пара. Нашия от немай къде пита: - Колко работници работят тук? - 500! И понеже японецът знае, че БГ предприятието е със сходен размер като база, пита и той учтиво: - А при вас? Нашенецът му станало неудобно, че има над 5000 работника, а не може и половината продукция да изкара отвърнал - 501. На другата сутрин японецът го среща супер недоспал и уморен. - Какво става, да не си болен нещо? - Не, цяла нощ размишлявах, защо ви е още един работник и какво ли прави...
"Най ми "харесва" изразът ...бизнесът губи.....не просто бизнесът/собственика не печели и това, че неспечеленото е загуба винаги ми е било много смешно..." Смешно ти е защото, според мен не си способен да погледнеш по-далеч от носа си. Има нещо, наречено инвестиция. Ти когато отидеш да работиш някъде, кой си мислиш, че ти осигурява машините с които работиш, суровините, които обработваш, транспортът на суровините, които обработваш? Всички тези неща струват пари, които, не ти вадиш от джоба си. Погледни от тази гледна точка.