Джакпотът на "Атака"

Кой предполагаше, че "Атака" ще удари джакпота, когато се раздаваха портфейлите в кабинета Борисов 3?

Формалният "наместник" на Волен Сидеров в Министерския съвет, 37-годишният Емил Караниколов е на път да се превърне в новия важен човек в държавата, само 100 дни след началото на мандата.

Министърът на икономиката е принципал на солидна структура от стратегически бизнеси, която вече обединява няколко предприятия от военно-промишления комплекс - включително гиганта ВМЗ Сопот, износителя на оръжия "Кинтекс" и производителя на изделия с бойно приложение НИТИ Казанлък.

Отскоро тяхната корпоративна "шапка", Държавната консолидационна компания, има доста по-интригуваща функция. Дружеството се превърна в инструмент за национализация на приватизирани компании със специално предназначение, чието най-малко общо кратно се нарича КТБ.

Под контрола на ДКК, съответно на Караниколов, вече попада авиоремонтният завод "Авионамс" за поправка на съветско-руски хеликоптери и изтребители.

Сега същата схема ще се приложи и спрямо завод за боеприпаси "Дунарит", съдейки по заканите да бъде "спасен" от държавата.

Защо е важен "Дунарит"? Не само защото дава работа на над 1200 служители от Русе и региона, но и защото успява да прави търговия за милиони благодарение на така стеклото се международно положение. В този смисъл - последното, от което има нужда, е спасители на чиновническа служба.

"Дунарит" обаче е още по-важен и заради наследствените дългове към КТБ. След разпада на банката, оръжейният бизнес остана от страната на Цветан Василев, а войната за активите му се води вече три години.

Първо - щеше да се продава в комплекта "Всичко за 1 евро" заедно с БТК, НУРТС и др. на любезния контрагент Пиер Луврие, после - попадна под съдебен запор в полза на държавата, който преди дни щеше да се обезсмисли тотално заради епична битка на офшорки за контрол върху акциите.

Всичко приключи с поредната исполинска намеса на прокуратурата в стил тържествена заря-проверка в артилериен склад.

Заради прясно повдигнатите обвинения към директорите (водещи до спиране на разрешението за продажба на военна техника) и паралелната блокада в Търговския регистър, "Дунарит" нито може да се отърве от компрометираното ръководство, нито да изнася бомби без лиценз.

Добре дошли, спасители. Като гледаме първите "смели" кадрови ходове на Емил Караниколов за "София тех парк", тежко му на "Дунарит".

Оставяме настрана, че национализация на дружества със 100% частна собственост не присъстваше нито в предизборната програма на ГЕРБ, нито на "Патриотите". Не се вписва и в официалната стратегия за КТБ. Нали уж идеята за купуването на "добрите" активи на банката беше отхвърлена в някое от онези уж секретни заседания на Дондуков 2?

Но по-интересно от гледна точка на властовата (а и вътрешнокоалиционната) йерархия е защо "Обединените патриоти" разрешават изтеглянето на военно-промишления комплекс извън Министерството на отбраната, чийто ръководител със статут на вицепремиер е Красимир Каракачанов.

Едва ли е от политическа наивност, едва ли е заради добрата воля на лидера на ВМРО да "диференцира" контрола върху оръжейната индустрия. В такъв случай остава само един въпрос: всъщност, "Атака" ли уцели джакпота или само "легитимира" печалбата от нечий чужд фиш?

Новините

Най-четените