Лазаре, (о)стани!

Само си представете следната хипотетична ситуация: гордостта на ГЕРБ и икона на партийната целомъдреност Йорданка Фандъкова да реши да управлява столицата като агресивен номенклатурчик в стил "Власт се предава само по кръвна линия".

Сега си представете как ехото заглъхва, когато гръм удари в град като София. Сами сметнете на коя минута щеше да започне сечта на глави, журналистите щяха да вдигнат на балон "Московска" 33, а от гняв Бойко Борисов щеше да разтегне коленни връзки на стадиона в Бистрица.

Подобна трагикомедия звучи слабо вероятна, не само заради дисонанса с характера на главното действащо лице. Когато 2 милиона жители, чужди наблюдатели и всички национални медии следят всяка твоя крачка, щетите от най-дребната репутационна криза могат да се окажат непоправими.

Законите на кумовата срама май не важат отвъд Южната дъга и Северната тангента. Бог високо, Бойко далеко, а и кумовете не са това, което бяха (по Борисов).

Затова раздорите в Хасково или Ботевград заглъхнаха без драматични последствия. Дори оставката на Делян Добрев се превърна в малък празник на сплотения дисциплиниран колектив на партията. С леко пренареждане на пешките от втория ешелон, драмата беше отиграна като за Оскар.

До вчера "смъртно ранен", днес чудотворно възкръснал за националната политика, Добрев заслужено ще влезе в учебниците по история като прототип на новия тип българска оставка "Лазаре, (о)стани!".

След 15 минути ТВ мелодрама, 3 дни репетиции в съспенс, и 2-часова другарска интервенция в стил "Нямаш право да си тръгнеш", суперлативите за бившия енергиен министър в пленарна зала бяха повече от бисовете на концерт-бенефис на Веселин Маринов в НДК.

Жалко, липсваше ни тази сборна самоотверженост при изхода от политиката на бившата "класна" на ГЕРБ Искра Фидосова. Справка - на нея й подадоха оставката и я пратиха обратно в Монтана през 2013 г., за да изличи корупционните петна от името си по страниците в тефтерчето на Филип Златанов.

И факт, чудото се случи: тефтерите изчезнаха (буквално), прокурорската проверка за И.Ф.-> Ц.Ц. -> Б.Б. се забрави, само Борисов понякога се връща с горчилка към спомена за някоя си "Фидосиева".

Историята познава и друг мистичен феномен: оставката модел "Христо Бисеров" или доброволно изгнание по "лични причини", заградено със стена от плътна омерта. Колкото по-многозначително мълчеше бившият Сив кардинал на ДПС, толкова по-скоростно падаха в съда обвиненията срещу него и сина му.

Не е важно просто да дадеш оставка, важното е да я дадеш в правилния момент.

Бившата висша съдийка Венета Марковска, например, беше твърдо решена да векува в Конституционния съд, преди все пак да я склонят към тихо пенсиониране с помощта на прашно, но нелицеприятно прокурорско производство.

Май единствената що-годе искрена оставка в новата история на България беше тази на Владислав Горанов, който при напускането на Народното събрание през 2014 г. си призна, че "семейство не може да се гледа с една депутатска заплата".

Дори двете оставки в стил "Засилка за скок" на Бойко Борисов не могат да се мерят с подобно непринудено откровение.

Сега когато някои в ГЕРБ гърмят шампанското заради спасението на Делян Добрев, със сигурност на Цветан Цветанов не му е до веселба. Защото по-важната за партията оставка така и не излезе от джоба на размирния кмет на Хасково Добри Беливанов, "виновник" за скандала, заглушил дори "Суджукгейт".

Да стегнеш редиците на лоялните структури, не е сложна задача. Да си върнеш изтърваната власт в областен град след подобен гаф в средата на мандата - това вече е трудно поправима грешка.

#1 pixie 04.10.2017 в 22:15:04

Няколко въпроса изплуваха в съзнанието ми след събитията в последните дни: 1. Защо К. Нинова заяви, че с оставката на Дилянчо всъщност бутат столчето на ББ? 2. Защо кметът на Габрово не си подава оставката (което вероятно ще го накарат да направи доброзорно много скоро)? 3. Какво се случи и пропуснахме в мъглата, спусната така удобно от парламентарните лакърдии и управленския спектакъл?

#2 Виктория Пенелопова 07 04.10.2017 в 22:29:21

Пикси, не си мъчи главичката.. Бъркаш двата щата - нерде Габрово, нерде Хасково

#3 pixie 04.10.2017 в 22:54:52

Добре, де, Хасково. Неволна грешка. Късно е, време за сън. Въпреки дребното ти заяждане, Виктория, въпросите си остават...

#5 VK 05.10.2017 в 17:43:24

Има един парадокс – гледаш, ама не виждаш. На всеки се е случвало да търци нещо, с часове, а после да се окаже че нещото е било пред очите му. Историята се случила преди много, много дни. Едни добри хора намерили сандък пред къшата на комшиите. Изхлеждал солиден, със здрав секретен катинар. Понеже комшиите били на почивка, добрите хора решили, че са ударили 7-цата на тотото, намерили имане и си замъкнали сандъка на тавана, където по традиция си кътат нещата. Къщата им била стара , поне 100 годишна и имала нужда от ремонт, щото покрива течал, дограмата крива, та били зели заем-ипотекирали къщурката. След като намерили имането, им дошъл кураж и рекли на банката да забрави за вноските. След месеци борба с катинара успели да отворят сандъка. Обаче там вместо злато и скъпоценности имало динамит. Даже и неква кутия, със святящи цифри, от която излизали снопове жици. Усетили се добрите хорица, че работата не е на добре, а за капак динамита бил и със изтекъл срок на годност, та всяки опит за преместване можел да доведе до взрив , който не само керемидите би отнесъл, ами и цялата къща.Лошото било, че някой друг пък държал дистанционното и не се знаело кога, как и защо.... Понеже били добри хора , уважавали традициите и най-вече -“не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е зле“, та почнали да ровят основите на комшийската ограда, чоплели хоросана, вадели камъни и тухли, та като гръмне онова чудо да отнесе и къщата на комшиите. Да се разбере, с два думи, че всички са маскари... Как свършва историята ли? Лошото е, че не са на къра къщите, много народ живее наоколо!

#7 VK 06.10.2017 в 06:50:21

"Тогава кой ма'а му стара държи дистанционното? " ------------------------------------- Забравих да спомена, че след като добрите хорица прогонили представителя на банката със нецензурни изрази и споменали, че може и тоягата да играе, ако дойде пак, то банката решила да предприеме действията, описани с дребен шрифт в договора за ипотеката и да стане собственик на заложения имот. Понеже къщурката не става за нищо, ама е на добро място, от банката са решили да построят на нейно място нов МОЛ. Та, според мен, повече се притеснявай какво ще се случи, като дойдат ония с багерите и булдозерите, а не от мистериозното дистанционно.

Новините

Най-четените