Руският външен министър Сергей Лавров трудно можеше да избере по-удачен момент, когато да притисне България за „Южен поток". Правителството на практика е уволнено, никой не вярва на премиера, парламентът не работи, а партиите са заети с вътрешни драми и схеми за предсрочните избори на 5 октомври.
А Лавров поиска тръбата на „Южен поток" да бъде изключена от изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС, заради който е цялата разправия между София и Брюксел. Там ясно е записано - разделяне на производството от преноса на енергия, равен достъп на доставчиците до тръбата и независим управител на газопровода.
Държавата е в грозно разклатена ситуация, но отиващата си власт още не е изпълнила двете предназначения, заради които бе зачената - избор на европейски комисар и „Южен поток".
Първото не засяга толкова руснаците, а за второто май търпението им започна да се изчерпва. Очевидно „съгласуването" по електронната поща не е свършило резултат, защото спорните поправки в Закона за енергетиката, въвеждащи екстравагантното понятие „морски газопровод", все още отлежават за второ четене в деловодството на Народното събрание.
Показателно е извъртането на „Атака", чийто лидер в последно време стои повече в Москва, отколкото в София - хората на Сидеров се обърнаха срещу кабинета и свиха пръстите, с които осигуряваха кворум.
Ето че сега, изправен до Лавров, Орешарски уверява, че „Южен поток" ще бъде построен и че забележките на Европейската комисия ще бъдат заличени заради уверенията на българското правителство, че всичко е както трябва.
Не, нищо по този проект не е както трябва. Нито изискванията на ЕК за допускане на трети страни до тръбата, нито публичността на договорите, нито конкурса за избор на строител на българския участък.
Наскоро Орешарски се оплака с половин уста, че е капитан на потъващ кораб, на „програмиран буфер", че партиите го изоставили след европейските избори и никой не обръщал внимание на нещата, които върши.
Само да не стане така, че накрая ни БСП, ни ДПС ще са виновни за събуждането на мечока. Защото, както знаем, Москва не вярва на сълзи.
