Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Живеем с БАН в различни светове

Данъци и "справедливост" в новия доклад на БАН за икономиката Снимка: bas.bg
Данъци и "справедливост" в новия доклад на БАН за икономиката

Българската академия на науките - тази жилава и неизтребима структура - отново напомни за себе си. В началото на седмицата медиите съобщиха, че академиците са излезли с годишен доклад по адрес на българската икономика, в който "препоръчват плоският данък да отпадне и да бъде заменен с по-справедлив фискален модел".

Аз не съм специалист (камо ли "академик") по икономика, но все пак съм някакъв среден гражданин, който през живота си е успявал да оцелява и дори да се справя твърде удовлетворително в икономическата си среда. Нещо повече, сигурен съм, че съм постигал финансови резултати, за които учените в БАН дори не са мечтали и в най-разюзданите си сънища.

Тоест, очевидно не съм лишен напълно от икономическа адекватност, макар у мен тя да е инстинктивна или в най-добрия случай - в областта на общата култура.

Как тогава така драматично се разминаваме с БАН в мнението си за данъците!

Какъв е този "фискален модел“, който е "по-справедлив" от плоския данък? Справедливостта (слава Богу, тя все още не е икономическа категория!), най-общо казано, е морална правота и се основава на естествения нравствен закон.

Прието е за справедливо да се смята всички да бъдат поставени при равни условия, в които да развият различните си способности. Ето защо в областта на облагането ми е трудно да си представя нещо по-справедливо от плоския данък. Ако спечеля хиляда лева, връщам на обществото сто; ако спечеля сто лева, връщам десет; ако спечеля десет, връщам един - повече печелиш, повече плащаш и обратно.

Къде тук е несправедливостта? Или ако съм успешен, за награда обществото трябва да ми вземе половината? Това ли е по-справедливо?

Но освен нравствено-философския абсурд, в "препоръката" на БАН има и някои чисто икономически положения, които ме карат озадачено да повдигна вежди.

Българските капитали се "отливали" от страната и търсели реализация в чужбина. Изглежда, според учените, това ще се поправи, когато сменим плоския данък с "по-справедлив фискален модел" (тоест, с прогресивен данък). Аз пък си мислех, че плоският данък е въведен именно в интерес на инвеститорите – да задържи тук българския капитал и да привлече чужд.

Всички сме чели какво се случва там, където въведат прекалено "социален" прогресивен данък: лицата (юридически и физически), които попадат под ударите на най-големите ставки, са сравнително малко, а и те, като видят какво става, отиват да си плащат данъците другаде.

Ако все пак български капитали напускат масово страната (не съм чел това да се случва, но да речем, че е така), то това е по съвсем други причини - несигурност, невъзможност за дългосрочно планиране, лоша администрация, регулаторен режим, корупция, по-добра възвращаемост другаде и т.н. Ако някой си мисли, че това е поправимо чрез увеличаване на данъците, то очевидно не е съвсем наред.

Друго наблюдение на учените от БАН: "Ако навремето имахме какво да изнасяме, но нямахме пазари, сега можем да обърнем нещата, че пазари имаме, но в момента нямаме точно какво да изнасяме. Експортният потенциал стагнира".

Да видим. Според НСИ, наред с всички останали икономически показатели, през последните години расте и износът. По отношение на това, че няма какво да изнасяме, БСК е на друго мнение - България е в световния топ 3 по износ на цели 10 вида стоки, за които в БАН вероятно не са и чували.

Например по износ на нефтени масла България е на второ място в света след САЩ. А по износ на брашна от маслодайни семена България е на първо място в света с най-голям пазарен дял от 21,8%. В челната тройка сме и по износ на тръбопроводи от каучук. Водещи износители сме на маслодаен слънчоглед и семена от кориандър. Втори в света сме по износ на анодна мед. Рафинирана мед и сярна киселина изнасяме за Китай, Германия, Турция, Белгия, Сингапур и др. На второ място в света сме по износ на консервирани череши. На трето място в света сме по износ на медна ламарина.

Изнасяме концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица. От заводите Teklas край Кърджали изнасяме уплътнителни системи за Меrcedes, BMW, Аudi, Volkswagen и др. И това е резултат от дейността на подплашени от плоския данък чуждестранни инвеститори!

Очевидно възгледите на БАН за икономиката се разминават не само с моите, който не съм специалист, но и с възгледите на организации и хора, които са. Защо го правят? С какво толкова плоският данък възпламени умовете на рицарите на чистата и висока наука?

Не можем да останем незасегнати от горчивото подозрение, че БАН отново действа като поръчкова организация. Особено след доклада от миналата година, в който БАН защити идеята за построяване на АЕЦ "Белене" - само месеци по-късно правителството заговори за съживяване на проекта и се започнаха посещенията на президента и премиера в Москва.

Няма как! Щом учѐните са рекли, че "Белене" може да го бъде – ще го бъде!

Сага като нищо могат да рекат, че плоският данък трябва да отпадне, и той ще отпадне, за да потекат нови приходи към бюджета за социални помощи, заплати и бонуси на администрацията, сладки обществени поръчки и т.н.

Ех, учѐни, учѐни… С вашето име на уста си умиват ръцете и се изтриват о вас като о стари парцали. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Най-четените