Българската академия на науките - тази жилава и неизтребима структура - отново напомни за себе си. В началото на седмицата медиите съобщиха, че академиците са излезли с годишен доклад по адрес на българската икономика, в който "препоръчват плоският данък да отпадне и да бъде заменен с по-справедлив фискален модел".
Аз не съм специалист (камо ли "академик") по икономика, но все пак съм някакъв среден гражданин, който през живота си е успявал да оцелява и дори да се справя твърде удовлетворително в икономическата си среда. Нещо повече, сигурен съм, че съм постигал финансови резултати, за които учените в БАН дори не са мечтали и в най-разюзданите си сънища.
Тоест, очевидно не съм лишен напълно от икономическа адекватност, макар у мен тя да е инстинктивна или в най-добрия случай - в областта на общата култура.
Как тогава така драматично се разминаваме с БАН в мнението си за данъците!
Какъв е този "фискален модел“, който е "по-справедлив" от плоския данък? Справедливостта (слава Богу, тя все още не е икономическа категория!), най-общо казано, е морална правота и се основава на естествения нравствен закон.
Прието е за справедливо да се смята всички да бъдат поставени при равни условия, в които да развият различните си способности. Ето защо в областта на облагането ми е трудно да си представя нещо по-справедливо от плоския данък. Ако спечеля хиляда лева, връщам на обществото сто; ако спечеля сто лева, връщам десет; ако спечеля десет, връщам един - повече печелиш, повече плащаш и обратно.
Къде тук е несправедливостта? Или ако съм успешен, за награда обществото трябва да ми вземе половината? Това ли е по-справедливо?
Но освен нравствено-философския абсурд, в "препоръката" на БАН има и някои чисто икономически положения, които ме карат озадачено да повдигна вежди.
Българските капитали се "отливали" от страната и търсели реализация в чужбина. Изглежда, според учените, това ще се поправи, когато сменим плоския данък с "по-справедлив фискален модел" (тоест, с прогресивен данък). Аз пък си мислех, че плоският данък е въведен именно в интерес на инвеститорите – да задържи тук българския капитал и да привлече чужд.
Всички сме чели какво се случва там, където въведат прекалено "социален" прогресивен данък: лицата (юридически и физически), които попадат под ударите на най-големите ставки, са сравнително малко, а и те, като видят какво става, отиват да си плащат данъците другаде.
Ако все пак български капитали напускат масово страната (не съм чел това да се случва, но да речем, че е така), то това е по съвсем други причини - несигурност, невъзможност за дългосрочно планиране, лоша администрация, регулаторен режим, корупция, по-добра възвращаемост другаде и т.н. Ако някой си мисли, че това е поправимо чрез увеличаване на данъците, то очевидно не е съвсем наред.
Друго наблюдение на учените от БАН: "Ако навремето имахме какво да изнасяме, но нямахме пазари, сега можем да обърнем нещата, че пазари имаме, но в момента нямаме точно какво да изнасяме. Експортният потенциал стагнира".
Да видим. Според НСИ, наред с всички останали икономически показатели, през последните години расте и износът. По отношение на това, че няма какво да изнасяме, БСК е на друго мнение - България е в световния топ 3 по износ на цели 10 вида стоки, за които в БАН вероятно не са и чували.
Например по износ на нефтени масла България е на второ място в света след САЩ. А по износ на брашна от маслодайни семена България е на първо място в света с най-голям пазарен дял от 21,8%. В челната тройка сме и по износ на тръбопроводи от каучук. Водещи износители сме на маслодаен слънчоглед и семена от кориандър. Втори в света сме по износ на анодна мед. Рафинирана мед и сярна киселина изнасяме за Китай, Германия, Турция, Белгия, Сингапур и др. На второ място в света сме по износ на консервирани череши. На трето място в света сме по износ на медна ламарина.
Изнасяме концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица. От заводите Teklas край Кърджали изнасяме уплътнителни системи за Меrcedes, BMW, Аudi, Volkswagen и др. И това е резултат от дейността на подплашени от плоския данък чуждестранни инвеститори!
Очевидно възгледите на БАН за икономиката се разминават не само с моите, който не съм специалист, но и с възгледите на организации и хора, които са. Защо го правят? С какво толкова плоският данък възпламени умовете на рицарите на чистата и висока наука?
Не можем да останем незасегнати от горчивото подозрение, че БАН отново действа като поръчкова организация. Особено след доклада от миналата година, в който БАН защити идеята за построяване на АЕЦ "Белене" - само месеци по-късно правителството заговори за съживяване на проекта и се започнаха посещенията на президента и премиера в Москва.
Няма как! Щом учѐните са рекли, че "Белене" може да го бъде – ще го бъде!
Сага като нищо могат да рекат, че плоският данък трябва да отпадне, и той ще отпадне, за да потекат нови приходи към бюджета за социални помощи, заплати и бонуси на администрацията, сладки обществени поръчки и т.н.
Ех, учѐни, учѐни… С вашето име на уста си умиват ръцете и се изтриват о вас като о стари парцали. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Енди няма да стане това де го говориш. Иначе направо красивите ти логически построения почиват на схващането че след въвеждане на регресивна скала на данъчно облагане хората ще заработят повече, за да получават по-високи доходи. Даже си казал "Ще се увеличи производителността." Хората няма да заработят повече. Повечето от нас работим каквото работим, с почти никакви шансове за нещо повече. Няма да изкарам кой знае колко отгоре ако си скъсвам задника работейки 9 вместо 8 часов работен ден. Хората имат семейства, деца, родители и трябва да им отделят време и внимание. Животът не е и не може да бъде само работа и пари. Що се отнася до производителността, нейният растеж е функция не на по-голям обем работа, а на повишаването на създаваната добавена стойност. Което пък е функция на инвестициите, вкл. в образование, инфраструктура, икономически политики и какво ли още не. Фискът си има своята роля в това, но тя не може да се абсолютизира. Което правят другарите от БАН. А Докс пак си призна : "Според мен е необходимо да се започне още от понятията "пазар", "капитализъм", "държава", ...бла - бла -бла." Цоцоалистите и комунистите са не просто против капитализма. Те са против пазара изобщо. Против това цените на стоките, на труда във всичките му форми - физически, умствен, управленски, на капитала, да бъдат остойностявани според търсенето и предлагането им. И според заслугите разбира се. Най-голямото обещание на социализма не е че ще създаде по-справедливо общество, а че ще разпределя ресурсите по-рационално от пазара. До днес има едни умници в бившия Съветски Съюз, които обясняват как видите ли, понеже развитите страни прахосвали 25% от произведената храна, пазарът не се справял достатъчно добре. И няма смисъл да им се обяснява, че същият този Съветски Съюз, беше най-големият вносител на хамериканско зърно. Четох някъде че 2017 Русия е произвела повече зърно от САЩ, при това "житницата" Украйна вече не е в състава й. Е ли пазарът перфектен? Не, не е. Защо са решили че от това следва, че трябва да го премахнат не е ясно. И никокви исторически и икономически факти не могат да ги убедят че грешат.
Каквато и да е законност е немислима и невъзможна, ако преди това не е налице устойчива и резистентна на външни влияния морална система. Нещо повече - ако моралната система наистина е силна и устойчива, това до голяма степен обезсмисля законността по принцип. Не случайно Хегел, макар и доста след нашия шоп е прозрял, че "Законът не действа.Човекът действа." А и не трябва никога да се забравя, че всъщност законът реално не съществува. Също така не бива да се забравя, че моралната система се изгражда бавно и трудно. А съществуването и е възможно само и единствено в условията на общество, каквото, според Маргарет Тачър няма. Имало индивиди. За това, според мен са налице всички основания подозренията за отвличане на вниманието в погрешна посока, да бъдат хвърлени върху законността.
>Хората няма да заработят повече Може би не това е нужната крайна цел, обаче. Може би по-добрата крайна цел е да дадем правилната мотивация на хората, което регресивният данък определено би направил по-добре, отколкото плосък или прогресивен. Това, че некадърниците и мързеливците няма да бъдат допълнително мотивирани и, съответно, няма да "заработят повече", не е особено съществено - те няма как да бъдат мотивирани да допринасят повече за обществото, в което живеят. Важното е, че регресивният данък не би ги демотивирал да правят дори малкото, което могат, само би ги ядосал до известна степен, защото получената по-висока степен на справедливост би била справедливост за тези, на чийто гръб некадърниците и мързеливците почиват. Дали така понижената социална стабилност би си струвала е добър въпрос, който би могъл да се обсъди.
Докс, нужен е нов Идеал,който да превърне народът в нация следваща своята цел. Тогава да си корумпиран ще стане срамно и корупцията ще намалее до поносим минимум. Мако бърка причина и следствие...
Никкор, бъркаш! Цоциалистите и комунистите НЕ са против капиталистическите парични отношения. Те искат не да ги променят,а да сложат ръка върху тези отношения. Преди "10-ти" имахме държавен капитализъм. Когато обаче вярата на тълпата в комунизма рухна,тогава рухна всичко...
Дискусията за предимствата на регресивния данък малко ме озадачава. Търсих дали е въведен някъде, но откривам само частни случаи (напр. аудиовизуална такса в ОК), не и цяла система за подоходно облагане, т.е. всичко си е в сферата на теориите. Като изключим възмущението, което ще предизвика(а това въобще не е за подценяване, тъй като всяко правителство мисли и за следващите избори), преимуществата ми изглеждат спорни. Ако някой би бил стимулиран от регрсивния данък, тъй като ще мине към по-ниска ставка, същият човек би трябвало да бъде още повече стимулиран от самото покачване на доходите си, дори при плосък данък. В крайна сметка, ако печели 200 лева повече, 180 остават за него. Не мисля, че чрез данъчната система можеш реално да стимулираш по-голяма производителност. Тя си зависи от конюнктурата, а и от способностите на самия човек. Много хора просто толкова си могат, било заради липса на образование, било заради природни дадености, било заради липса на дисциплина и култура на работа. Дали е по-справедлив, също е малко спорно. За същите услуги някои плащат повече, но дали услугите наистина са същите? Ако си по-заможен, рискът да ти ограбят къщата може би е по-голям, шансът детето ти да има университетско образование, респ. държавата да финансира в някаква степен това образование - също. Ако живееш в гето, дали ще водиш същото това дете на всички задължителни и безплатни имунизации? Дали то ще завърши нещо повече от основно образование? Дали детето от гетото и твоето ще са със същата продължителност на живот? Тоест възможно е да има разлика в услугите. Статията и анализът на БАН са за подоходното облагане. Джордани е прав, че никой не анализира корпоративното такова, а то е не по-малък източник на приходи за бюджета. Това си е чист опортюнизъм, като не знам дали се дължи на факта, че по-трудно се крият доходите от заплата и съответно най-лесно се манипулира подоходното, или действително приходите от корпоративни данъци са толкова важни, че правителствата предпочитат да предвидят значително по-облекчени режими за дружествата (и стигаме до крайния случай на Ирландия, която не искаше да си събере данъците от Гугъл). И на последно място, Мако споменава риск от войни и революции. Някога и аз си мислех, че световният пролетариат ще се вдигне срещу 1-ия процент, но почвам силно да се съмнявам. Кога последно е имало революция? Във Венецуела ядат трева, но бунтове имаше няколко дена, а изборите минаха с очакван резултат. Реалният риск при обедняване на големи части от населението е свързан с повишаване на престъпността, но от това ще страдат долната и средната класа, а не най-богатите.
Чш-ш-ш, льольо, Аз Хехел ще го навра изотзад, само че на теб. Нямаш представа с какъв кеф ще ти го навра. Много обичам да го правя именно на такива отворенгяси, защото това е единствения начин да разберат. Законността няма да доведе до морал, "умнико", защото както тя, така и религиите разчитат на страха. Наказателни разпоредби в законите, "имай страх от Бога", "ще гориш в Ада" и пр. и пр. Моралът е вътрешна убеденост. Запиши си го някъде. Човекът е този, който решава. Той прави избора. но не от страх, а от вътрешна убеденост. Ако сгафи и го опандизят, ще излежи наказанието или ще плати глобата и след това няма да прави золуми, но няма да ги прави от страх, т.е. - това не е вътрешна убеденост. Ще ти се наложи доста да мислиш, но преди това ми кажи кой от томовете на Хегел предпочиташ - онзи, най-дебелия ли?
"Законността няма да доведе до морал, "умнико", защото както тя, така и религиите разчитат на страха." Това твърдение, както и всичко изказано от Докс досега в уебкафе не е вярно. Не е вярно, че религиите разчитат на страха. Когато човек го е страх от нещо бяга надалеч, а не го прегръща. Това не обяснява популярността на религиите. Не е вярно, че законността разчита на страха - напротив тя ни дава сигурност, убежище и защита от страха. Както знаем пича /докс/ си живее в собствен свят, напълно откъснат от реалния, а не бива да съдим сурово болните хора.
Ако сгафи и го опандизят, ще излежи наказанието или ще плати глобата и след това няма да прави золуми, но няма да ги прави, защото ще го е страх, т.е. - това не е вътрешна убеденост. --------------------------------------------- Реших да коригирам това изречение, защото звучеше двусмислено. Не случайно келтите, ако не бъркам - и траките, а някои твърдят, че и ние, българите, не са долюбвали много писменото слово. Считали са, че това склонява мозъка към мързел, за това са предавали знанията си на поколенията, като са ги карали да запомнят и наизустяват всичко. В процеса на запомняне, разбира се, са обяснявали и смисъла. Така запомнянето ставало неусетно по-лесно.
НЕЗАВИСИМО ОТ НЕВНЯТНИТЕ КОМЕНТАРИ надоле, от статията блика чистата Истина. Браво Сула, браво римлянино! И все пак смятам, че БАН требе да бъде заключен (с голеееми катинари)=