Приземяване, приземяване, приземяване

Докато лежите под "златна" сянка на морския плаж и се питате защо, за Бога, Народното събрание ви принуждава да разхождате 7-килограмовия си дакел с намордник, е много вероятно да не обърнете особено внимание на тоталната война на световете, която се разиграва в Брюксел и Страсбург. А тя си заслужава интереса.

Причината не е meme-то с Андрей Слабаков, който най-после сложи вратовръзка и костюм. Не е и Найджъл Фараж, който се подигра символично с избора на стотици милиони души, като обърна гръб на ЕП по време на откриващото заседание. Не е и гледката на Берлускони, който се върна на бял кон в сърцето на Европа.

Зад обективите на камерите се разигра страхотна политическа психодрама, с която могат да се сравняват само безсънните нощи на гръцкото лято от 2015-а.

Главите на Spitzenkandidat-ите паднаха с едно движение на писалката на Еманюел Макрон. Съгласието на Орбан, Качински, Бабиш и Салвини този път се оказа по-ценно за Ангела Меркел от заплахите на собствените й коалиционни партньори в Берлин и Мюнхен.

Югът и Северът скрепиха сложната си връзка с доволното кимване на Вишеградската четворка, отчела междинна победа срещу любимото си "плашило" Сорос. Европа удебели граничните си линии по разделителите "Шенген", "Еврозона" и "Геолокация" спрямо оста Любляна-Будапеща.

Всички честолюбиви кандидати за слава от Балканите се простиха с илюзията за реална политическа мощ отвъд магистралния ринг на националните си столици.

"Може, но не вАжи", ако вземем назаем фразата на Бойко Борисов.

Каква изобщо беше стратегическата цел на играта му "От три стола - на земята", остава въпрос за милион долара. По нищо не личи мисията му да е приключила с успех - освен ако в чекмеджетата на Министерски съвет не се крие гениален пъклен план за превземане на ЕК с лисича хитрост при евентуален провал на германката Урсула фон дер Лайен. Отсега залагаме, че такъв план няма, няма и да има. Има приземяване, приземяване, приземяване.

Тримата българи с потенциален шанс за кариерен връх - Мария Габриел, Кристалина Георгиева и Сергей Станишев - отпаднаха от състезанието по причини, които не говорят добре нито за собствената им боеспособност на наднационално ниво, нито за задължителния в подобни битки държавен дипломатически гръб.

Водещият кандидат на ГЕРБ за Евроизборите Мария Габриел се оказа последна резерва в кадровата банка на ЕНП. Лидерите от собственото й партийно семейство се оказаха неприятно изненадани от идеята Габриел да стане висш представител по външната политика на ЕС - сценарий, който е отхвърлен още в неделя на срещата на ЕНП и който по-късно бе представен от Борисов като отказ от поста по негова преценка заради опасността от изпускане на "реален" ресор за България.

Тази критична съпротива в рамките на европейската десница е може би по-горчива за Мария Габриел от всички опити за предизборното й дискредитиране от страна на опозицията в България. Какъвто и бюджет да управлява българският еврокомисар занапред, трудно ще излезе от сянката си.

Не съветското гражданство, а непоправимите репутационни щети в наследство от мандата "Орешарски" лишиха Сергей Станишев от историческия шанс за реванш. Ако номинацията му за председател на ЕП беше стигнала до гласуване, това щеше да бъде рядък случай на професионален катарзис, вътрешнопартиен триумф във войната с Корнелия Нинова и попълване на празното място на Източна Европа в центъра за вземане на решения в ЕС. За добро или за лошо - нищо подобно не се случи.

По-безцеремонните наблюдатели биха обърнали внимание, че бившият премиер не е единственият еврократ със спорно досие. Разследвания за служебни злоупотреби имаше срещу "Мадам МВФ" Кристин Лагард, срещу Урсула фон дер Лайен, а и срещу данъчните политики на Жан-Клод Юнкер още преди "ишиасът" да го обладае.

Само че няма какво да покрие слабата позиция на Станишев като кандидат, който е напълно неспособен да мобилизира собствената си БСП по теми от ключов интерес за европейската левица. Не помогна и обещанието на Борисов за безвъзмездна подкрепа в негова полза:

1/2 джентълменски жест, 1/2 интрига в стил "врагът на моя враг...".

По естествен път Испания и Италия получиха своето с номинирането на Жозеп Борел за външен министър на ЕС и с избора на Давид Сасоли за председател на ЕП. За "Позитано" 20 остана скромната поука от вица за българския казан, който няма нужда от дяволи.

За 65-годишната Кристалина Георгиева това е n-ти пореден случай, в който личните й амбиции на международно ниво се разминават с възможностите и желанието за помощ от страна на правителството. Георгиева беше една от жените с най-висок позитивен обществен рейтинг в България до преди години - безценен капитал, който беше разпилян на вятъра след оставката й от ЕК през 2015 и неуспеха в кампанията за генерален секретар на ООН през 2016 г. Оттук нататък само чудо може да я освободи от неприятната "слава" на висококвалифициран вечен губещ.

Кулминацията на драмата все още не е настъпила: Европарламентът ще трябва да гласува "за или против" кандидатурата на Фон дер Лайен за нов председател на ЕК. Първото голямо гласуване в Страсбург показа видима демотивация в редовете на ЕНП, Социалистите и Либералите.

Ако ЕП избере "синьото хапче", историята ще приключи с незапомнена институционална война на прага на Brexit.

Ако компромисът мине, Меркел ще докаже, че както футболът, така и политиката е игра, в която двайсетина души гонят топката по игрището, а накрая германците печелят.

България няма да има невероятна изгода и от двата сценария, докато най-после не се пребори за членство в Шенген и/или не се подготви много внимателно за влизане в клуба на еврото. В противен случай лятната юлска дрямка под чадъра на плажа ще премине в тих, отчаян застой. А ключовите политически събития в ЕС ще продължават да се случват "между другото" за българския държавен елит.