Местният дерибей e човек, който си е присвоил властта и действа така, сякаш закони няма. Дерибеи има навсякъде, защото те са "нечии" хора, които стават особено важни по време на избори, понеже владеят махалата, квартала и каквото друго има за владеене. През останалото време минават под радара на принципа "Бог високо, цар далеко". И така, докато не стане някоя голяма криза, разбирайте кърваво меле.
Така беше в Катуница, където се стигна до прогонването на фамилията Рашкови. Във Видин подобна роля имаше фамилията лихвари Зрънкови, заради които военна техника потушаваше напрежението в махалата. Спомняте ли си Бат' Сали, преди да се превърне в депутата от ДПС Александър Методиев?
В Раднево местният дерибей се казва Калчо И., известен като активист на ДПС и местен лихвар. Той и синът му са сред четиримата обвинени в опит за убийство, след като трима души бяха пребити заради отнето предимство на пътя в Раднево. Последвалите протести изведоха искане да се съборят всички незаконни постройки в ромската махала - отново сюжет до болка познат. Така позабравената тема от Гърмен се пренесе в Раднево. Удобно - както обикновено, преди избори.
Случилото се в Раднево потвърждава системен социален проблем - когато доверието в това, което имаме като държава, е сведено до минимум, саморазправата се възприема като нормален начин за разрешаване на конфликти.
Когато група хора са оставени да се развиват така, сякаш са извън социума, те действат с методи извън социума. Когато местните дерибеи бъдат оставени да се "работят" на спокойствие, независимо дали заради удобство на партия или локални управници, нещата рано или късно излизат от контрол.
Вместо да се търси отговорност от хората с власт, отговорност се търси от живущите в ромската махала - повечето от които са колкото проблем, толкова и жертва на същия този Калчо.
Вместо да се потърси разрешение за кризата, за да не се повтаря, вече трети ден се разнасят викове "Българи юнаци" и „България на българите", трупат се политически дивиденти чрез расистки речи и се призова към „война". Всичко това на гърба на трима тежко пострадали.
Този сценарий се повтаря всеки път - никой не реагира на постоянния тормоз, освен преди избори, когато неизменно отнякъде се появяват орди от ултраси и рокери-патриоти. Упражнението е банално, но всеки път работи - нарича се "втвърдяване на електората". Така до следващата криза и до следващите избори.
