Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Песимизмът е като грипа - силно заразен

Изтече запис със седмичния ни обзор Снимка: Стопкадър: bTV
Изтече запис със седмичния ни обзор

Една болест броди из България и безжалостно сломява тялото и духа на нацията. Не, не е грипът, който епидемично покри почти цялата карта на страната. Нещо по-лошо и трудно лечимо е, и се зове "песимизъм".

За това, че е по-страховит, говори обхватът му. В пика си грипната епидемия поболя 143 хиляди души*. Песимизмът е много по-широкоразпространен – има го в столицата, има го и в най-малкото планинско село. От него страдат повече от половината българи**. И не се лекува с антибиотици, нито минава за седмица-две.

Той се влошава рязко, а лечението изисква много сериозни мерки - не в лекарските кабинети, а на върха на управленската пирамида. Там надежда обаче няма – има просто много повече поводи за песимизъм.

Тази седмица беше само един от многото примери за това. Министърът на културата Боил Банов беше замесен в скандал чрез запис, който според БСП показва, че Банов е ощетил държавата. Записът дойде от анонимен източник, който левицата разпространи в отговор на обвинение за пране на пари срещу тяхната "първа дама".

И се започна с едно сочене на пръсти – към Банов, към Елена Йончева, към държавния експерт Ангел Ангелов, подозиран за източник на флашката. От Министерството на образованието ревнаха "#MeToo!" и чак след въпросите около Банов се сетиха да обявят публично, че Ангелов и там упражнявал натиск и сеел заплахи. Той отрича всичко. Задочно, тъй като от началото на скандала е "в болнични".

"Това, че някакъв келеш... келеш седи и твърди.... през разни хора идва при мен: "Аз те ще съсипя, аз имам твои записи, аз на тебе ще ти видя сметката!". Ами виж ми я, бе! Да видим" - думи на министър на културата в национален ефир, не задължително културни.

Първата глава от битката за евровота през март не е изпълнена с оптимизъм и обещания за светлото бъдеще на Европа. Вместо това главен герой е прокуратурата, а историята се пише със СРС-та, компромати и малко култура. Ама съвсем малко.

И не е само този скандал. Епидемичната обстановка от масово ширещ се песимизъм струи от новинарския поток, в който е по-лесно да намериш причини за отчаяние вместо лекарство срещу него. Като застроените плажове и закъснелите проверки, или подкупните ТЕЛК-ове, които срещу пари "подаряват" инвалидни пенсии на "бедните здрави". Обръщаш лице от едната грозна история, за да се сблъскаш с друга.

Магическото хапче за лекуване на всенародния песимизъм не идва и от президента. Ако си мислите, че 2 години на поста "държавен глава" са повод за радост - сбъркали сте, Румен Радев не е на това мнение.

От речта му струеше безмилостен песимизъм или трагичен реализъм, зависи от гледната ви точка. Единствената светлина в тунела на Радев се оказа планът му за Съвет за стратегическо развитие на България с "интелектуалци и специалисти", за да се обсъждат "алтернативи". Президентът неотдавна изяви готовност да подкрепи една политическа "алтернатива". Изглежда му е писнало да чака някой друг да му я предостави наготово и сякаш сам запретва ръкави в тази насока.

Това не се приема добре от другата "алфа и омега" в българския политически живот. На премиера Борисов вече не му се говори за самолети, след като години наред за армията била купувана само транспортна техника за "бягане на генералния щаб" от битки, без "една пушчица вътре", без "едно патронче" да може да се изстреля.

Но за разлика от Кугърите и Пантерите, размяната на изстрели между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 не само, че не е спирала, но дори сякаш става по-интензивна. Дотам, че Борисов да предизвика президента "Ако иска режим, да го направи". И то в ситуация, в която и самите ГЕРБ биват обвинявани от БСП в това, че имат такъв.

Да се говори за "режими" обаче не е здравословно. Повечето режими се установяват над едно общество като епидемия и са по-страшни от грипа – фаталните жертви са повече, а белегът върху оцелелите пари десетилетия наред. Политиците у нас не трябва да се замислят твърде много, а само да се подсетят за датата 1 февруари и екзекуциите на т.нар. Народен съд.

Стана ли ви по-оптимистично? Ще прощавате. Другата седмица по-усмихнато.

 

* По данни на проф. Тодор Кaнтарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за "Тази сутрин" по bTV на 1 февруари.

** Данните са от социологическо проучване на "Маркет линкс", според което 55% от анкетирани са песимисти за бъдещето на страната.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените