Непълнолетните убийци на везните на Темида

Село Галиче има незавидна съдба. Новините оттам през последните години превърнаха името му в синоним на беззаконие и бандитизъм, на отсъствие на демокрация и присъствие на тормоз и насилие. Слава, която повечето от неговите жители вероятно не заслужават и която със сигурност не искат.

Последната зловеща история от Галиче обаче не е свързана с вечни кметове или палежи за сплашване. Свързана е със смърт. При това смъртта на 18-годишно момиче, причинена от 17-годишно момче. История, едновременно съкрушаваща и отвратителна, особено ако се запознаеш с детайлите по случая - за влизане с взлом, заплахи и удар с метална тръба, душене, сексуално насилие и един нож, който да постави заключителната линия на този нечовешки акт.

От прокуратурата подробно описват детайлите около случилото се. Опитваме се да ви ги спестим с това повърхностно обобщение - ако имате смелостта и желанието, прочетете ги сами.*

Тук говорим за престъпление, очевидно извършено без страх от последствията. Без страх от закона. Без страх от наказание. А и то едно наказание...

Да, лесно е да съдим. Но очевидно по-трудно е да осъждаме.

Според чл. 63, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс (НК) обвиненият за убийството на Андреа може да получи максимум 12 години затвор. Защо? Защото е 17, а не 18-годишен. Защото не е изчакал да мине следващият му рожден ден, преди да проникне в дома й и да отнеме живота й, че да му се търси отговорност като на възрастен.

Всичко се крие в онази част от Наказателния кодекс, която носи името "Особени правила за непълнолетните" и в която е посочено как и с колко години (когато говорим за наказание "лишаване от свобода") се редуцират наказанията, предвидени в НК, когато извършителите са непълнолетни. Идеята, както чл. 60 посочва, е, че наказанието на непълнолените се налага "с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд".

Тук везните на Темида някак не успяват да балансират между тежестта на наказанието, и тежестта на стореното.

Да припомним ли? Заплашена, ударена с тръба, насилена (може би след като вече е била мъртва) и, ще простите употребената дума, заклана. Според НК щом всичко това е извършено от непълнолетно лице, наказанието е максимум 12 години. Да не говорим, че може да падне и до 5 години...

При деяние, като описаното по-горе, каква е надеждата извършителят да бъде превъзпитан? Ще прощава законодателят, но остава неясно как точно 5 до 12 години лишаване от свобода изкореняват склонността да изнасилиш, да удушиш, да заколиш?

Особено когато си затворен в среда, в която заради възрастта ти и стореното от теб най-вероятно ще бъдеш подложен на ежедневно насилие, тормоз и унижения, които не само няма да заглушат животинските ти пориви, но и ще ги засилят.

Тук трябва да се вземат предвид двете функции на затвора - поправителната и наказателната. Ако за едни престъпници се надяваме, че престоят там ще им помогне да осъзнаят последствията от стореното, да се "поправят", ако щете, то при други - както може би е и в този случай - вкарването зад решетки е начин да бъдат отделени от обществото в името на безопасността на всички останали негови членове.

И така опираме до неразрешимата част от казуса, на която в световен мащаб не са намерили решение, така че няма как да го открием и тук - как е уместно да се процедира в подобни случаи и изобщо има ли надежда непълнолетният престъпник да се превърне в примерен гражданин.

Към момента виждаме реакция към конкретен случай, която цели да поправи липсата на баланс между престъпление и наказание - законодателни промени, които ГЕРБ ще предложат след срещата на премиера с почернения баща на Андреа. Идеята е намаляването на наказанието за непълнолетни престъпници да не е задължително, когато става дума за престъпления като убийство, изнасилване, блудство.

Всичко хубаво, но съмнения поражда само условието, че ще се "вземат под внимание състоянието на този извършител, дали той разсъждава като възрастен и осъзнава това, което върши, за да получи наказание като възрастен".

Можем да предположим, че това вероятно ще преценяват психолозите на МВР, в чиито ръце в крайна сметка ще бъде решението като какъв да бъде съден един непълнолетен убиец или изнасилвач.

Но разбирането на "свойството и значението на деянието" и сега е залегнало в НК - то е изискване, за да може лице между 14 и 18 години да бъде наказателноотговорно. Ако ще се търси ефективност на бъдещите промени, важно ще е каква е формулировката на изискването "дали разсъждава като възрастен", за да не минават между капките непълнолетни извършители на наистина ужасни престъпления.

Защото колко голяма е разликата в начина, по който разсъждава един 17-годишен от неговото 18-годишно Аз?

Границата на пълнолетието е юридическо удобство в много аспекти, особено административни, и същевременно спънка, когато се стигне до наказателно преследване - особено при кървав акт, фактор в който не е възрастта на извършителя, а неговият характер, неговата природа.

В конкретния случай не бива да забравяме и откраднатото портмоне на Андреа и купените с намерените вътре пари маратонки, ръкавици, тонколона и таблет, за които от прокуратурата съобщават. Осъзнати или не са били тези покупки? Осъзнат или не е бил източникът на тези пари и стореното за тяхното придобиване?

В едни други времена при подобен случай щяхме да си говорим не за възраст, а за бесило, за гилотина, за разстрел. За добро или лошо, човечеството се води "узряло" - дотолкова, че да проявява хуманност при наказанията за деяния, които могат да се определят като нечовешки. А и историята учи, че при даването на смъртни присъди неизбежно се стига до грешки - при сбъркани доказателства, ненапълно изяснени обстоятелства и погрешно повдигнати обвинения.

Но за да се случват изобщо подобни убийства, очевидно липсва страх от закона.

Липсва уважението към живота. Свикнали сме да живем в свят на постоянно споделяне - ние с другите, и те с нас, до степен, в която някои решават, че другият, неговото тяло и живот ни принадлежат. Водени от закона на джунглата, а не от закона на хартия.

Законът на хартия, за който 12 години стигат.

Естествено, има го шансът тези бъдещи законови промени така и да не минат през парламента. Трябва да се отчете фактът, че чуваме за тях едва след пример за жестоко престъпление, извършено от непълнолетен, и след среща на властта с бащата на жертвата. Среща, придружена със снимки на прегръдки в социалните мрежи и пресконференция с обещания за действие.

Отвъд политическия PR предложените законови промени могат да се озоват в блатото на нереализираните идеи, тъй като неизбежно биха предизвикали полемики относно защитата на правата на непълнолетните и шанса им за "поправка" и реинтеграция в обществото.

И отново ще говорим по темата при следващото убийство, извършено от непълнолетен. А нека не се лъжем - такова ще има. Не само заради липсата на превенция на маргинализацията, за която вече говорихме, но и заради липсата на страх от последствията.

---

* Подробности за престъплението в сайта на прокуратурата четете тук.

Новините

Най-четените