Време за добрини, за опрощаване, за милосърдие...

- Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! - извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му.

- Ами! - каза Скрудж. - Глупости!

Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек.

- Та Коледа глупости ли е, вуйчо! - каза племенникът на Скрудж. - Не мислиш, че е така, сигурен съм.

- Мисля - рече Скрудж. - Весела Коледа! Какво право имаш да си весел? Каква причина имаш да си весел? Какъвто си беден!

- Хайде де - отвърна весело племенникът - Какво пък право имаш ти да си мрачен? Каква причина имаш да си сърдит? Какъвто си богат!

Тъй като в момента нямаше готов по-добър отговор, Скрудж възкликна отново:

- Ами! - И го последва с: - Глупости.

- Не се сърди, вуйчо! - каза племенникът.

- Та как да не се сърдя - отвърна вуйчото - когато живея в такъв глупашки свят като този? Весела Коледа! Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб.

Ако останеше на мене - каза възмутено Скрудж, - всеки идиот, който поздравява с "весела Коледа", трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика (бодлива зеленика - храст с червени зрънца, който служи за коледна украса - бел. прев.), промушен през сърцето му. Точно така!

- Вуйчо! - възкликна умолително племенникът.

- Племеннико! - отвърна строго вуйчото. - Чествувай Коледата по твоя си начин и ме остави аз да я чествувам по моя.

- Чествувай я! - повтори племенникът на Скрудж. - Но ти не я чествуваш.

- Дай тогава да я оставя на мира - рече Скрудж. - Много добро да ти донесе! Като че ли някога ти е донесла нещо добро!

- От много неща съм можел да извлека добро, но не съм се възползувал, така си е - отвърна племенникът. - Между тях е и Коледата. Но положително винаги съм мислил за коледните празници, когато са настъпвали - вън от почитта, която се полага на светото им име и първопричина, ако изобщо нещо, свързано с тях, може да се отдели от това - като за благодатно време.

Време за добрини, за опрощаване, за милосърдие, приятно време. Едничкото ми познато време в дългия годишен календар, когато мъже и жени, сякаш по общо съгласие, отварят свободно заключените си сърца и поглеждат на по-низшите от тях така, като че ли наистина са им спътници за към гроба, а не като на друга раса същества, тръгнали на други пътешествия.

И следователно, вуйчо, макар Коледата никога да не е пуснала зрънце злато или сребро в джоба ми, смятам, че тя наистина ми е донесла добро, и ще ми донесе добро.

И си казвам: бог да я благослови!

*Откъс от книгата "Коледна песен" ("Приказка за призраци") на Чарлз Дикенс, превдо: Нели Доспевска, 1984

Новините

Най-четените