Антон Кутев може да го прежалим, но парламент без Деница Гаджева е огромно поражение за представителната демокрация. Все пак сме я запомнили повече като лице, отколкото като личност. Зелените очи на ксенофобията, дългите крака в Сидеровата свита. Ще рече - идеалният представител с мерки 90/60/90.
И в три поредни парламента, макар изглеждайки безмълвна в сравнение с колегите й Чуколов и Ташева, тя олицетворяваше родовия строй, наречен партия „Атака". Приближена натясно до Волен Сидеров, а преди това до доведения му син - отцепник Димитър Стоянов, Гаджева не предаваше клана.
Не се отметна от вожда, когато беше пръст, окичен с картонен орден от Москва, когато беше скрит под маса или взломяваше телевизионни студия, и когато, редом до него и мъжагите с голи глави и бицепси, Гаджева хвърляше камъни срещу събралите се за петъчна молитва в софийската джамия Баня Башъ.
Вече не й се играе тази роля. Сама се отказа, с което парламентарният каталог на Волен Сидеров избледня до две амазонки - Миглена Александрова, известна с теоретично-конспиративното предаване „Медийни лъжи" по партийния официоз „Алфа ТВ", и Калина Балабанова, добрички клонинг на Деница.
Изключваме мозъчния тръст Магдалена Ташева, така че грациите остават две - блондинката на мястото на нейната приятелка Гаджева, брюнетката - на мястото на Сидеров, избран от два региона - Варна и 25 МИР София.
Съдейки по семейния подбор на кадрите в „Атака", явно нещата между Волен и Деница са претърпели срив. Тъй като политиката у нас винаги се свежда до въпроса кой кого, този път нещата изглеждат като на Деница да й е писнало от един истеричен говорител на самия себе си.
Нищо лично, просто политика. Деница би могла да си намери друго поприще, докато за Волен нещата вече се свеждат до една бариера от четири процента. Поне без ангели няма да остане.