Една от първите модерни сгради, строени в София след Освобождението, се превърна в жертва на новата градска атракция - разчистване с огън на скъпи "локации" от пустеещи, умишлено обезценени сгради.
Версии за пожара в Царските конюшни има всякакви - от късо съединение, гръм и мълнии подхвърлен фас на клошар и умишлен палеж, до коварното съвпадение на Ретроградния Меркурий и Кървавата Луна. По случайност или по поръчка, вече няма особено значение, когато щетата върху лицето на града е факт.
На пръв поглед, повтаря се същият филм, който гледахме след пожара в тютюневите складове в Пловдив и изоставения храм на чалгата Sin City в бившето кино "Възраждане". В съботно-неделна дрямка беше проспано и разрушаването на стенописите на Вълчан Петров в някогашната сграда на "Ориент Табако" и срутването на Двойната къща от багерите на Киро Японеца.
Сега обаче има разлика - в ролята на немарливия съсобственик се оказа самата държава, на която й отне цяло денонощие да провери и да признае, че изгорялата Конюшня е част от имотния фонд на МВР.
Изтърбушени, самосрутващи се сгради с изпочупени прозорци и изгнил гредоред, от който вече никнат храсти - кадрите от птичи поглед над терена са достатъчно красноречиви за "специалната грижа" преди последната клечка кибрит.
Ако за "защитено културно наследство от национален значение с високи исторически качества" вече се броят четири стени, подпрени на изгнил покрив, тежко й на Стара София. Ако Конюшните са истинска "ценност, важна за идентичността на софиянци и паметта на българската държавност", как изобщо е допуснато да се стигне до подобна разруха?
Има нещо сбъркано в столицата, в която паважът се оказа по-ценен и обгрижван от собствените й архитектурни старини.
Още по-сбъркана е културната политика, която се води по лозунга "Да не оставим паметник да падне без стимулиращо побутване от държавата".
От една страна, дори най-съвестният наследник на историческа недвижимост няма право да построи една беседка в двора си без разрешение на НИНКН, защото е длъжен да съгласува всяка своя стъпка с експертите. Длъжен е да спазва всяко предписание за съхраняване на физическото състояние на дома си и да осигурява публичен достъп, когато му бъде наредено.
От друга страна, безстопанствеността на едро се оказва безнаказана дори когато е извършена от държавен служител. Вече втора година делото срещу бившият областен управител на София Веселин Пенев, който продаде земята под Царските конюшни за 90 лв. на кв.м., още не може да тръгне на първа инстанция.
Понеже общи пари на частен терен се харчат най-лесно, възстановяването на изгорелия обект ще стане за сметка на публичните финанси.
Затова никак не е изненадващо, че Бай Ганьо обича миризмата на напалм рано сутрин. Особено в събота срещу неделя, по празници и насред лятното безвремие.
