О, Музо, възпей тоя гибелен гняв на Мая Манолова, омбудсман на републиката с изтичащ мандат и вечна номинация на някакви хора за де що има отворен публичен пост (и най-вече този за кмет на София).
Aко съдим по думите й от неделя сутрин, именно гневът ще е движещата сила, която би я подтикналa да се кандидатира за кметското място в София, потвърждавайки по този начин слухове с вече над година живот.
Едва ли някой въобще страда от заблудата, че за това решение Мая Манолова разчита на емоциите си. Гневът тук, както и в голяма част от политическата реторика у нас, е само символ, бележещ нещо друго. Ако при Бойко Борисов той е знак към едни или други да внимават и да не създават проблеми (един вид политически жълт картон), то при Манолова той е знак за намерение.
За пръв път тя даде ясен сигнал, че има намерения да се кандидатира за кмет на София. Положи и основите на това, което най-вероятно ще се превърне в есенцията на кампанията й - гневът и недоволството срещу управлението на Столична община.
Формулата вече веднъж проработи на национално ниво с избирането на Румен Радев за президент. Като нищо БСП да я изпробва отново и в борбата за столицата.
Реално различните предпоставки за оформянето на Мая Манолова като потенциален кандидат на левицата за кмет на София се полагат отдавна, а от изказванията на лидера на софийската организация на БСП Калоян Паргов си личи, че е "в играта" за подобна идея. На няколко пъти той дори потвърди подкрепата на БСП-София за нея в условен, но прав текст.
Самата Манолова вече от достатъчно време води дела с "Топлофикация София", за да си спечели топло място в сърцето на мнозина в столицата, а ролята й на омбудсман (този институционален арменски поп, на българската държава), й позволи много успешно да си изгради образа на борец за правата на малкия човек - от една страна лява, но от друга - (вече) необременена от партийна принадлежност.
Така че всички тези приказки за липсата на категорично решение просто служат, за да пазят засега изправянето на кандидатурата й пред оръдията за черен PR на опонентите. А намекът за "трудността по казусите", по които работи, дава добрата възможност за превръщането й в "кандидат на нуждата" - "не героят, който София иска, но героят, който й трябва" - ако си позволим тази лека препратка към филмите за Батман.
А и за обективно погледнато, едва ли скоро ще има друг толкова подходящ момент за атака на поста.
Хаосът с ремонтите в центъра, скандалите около строежа на небостъргача "Златен век", неразбориите в самата партия ГЕРБ, както и редица други малки и големи поводи за социален гняв към общината, правят така, че поне на пръв поглед кметският стол да изглежда доста клатещ се.
Допълнително с това липсата на каквато и да е яснота дали ГЕРБ отново ще заложат на Йорданка Фандъкова, или ще търсят някой друг достатъчно видим, но за сметка на това неоцапан от скандали под една или друга форма кандидат, само засилват това усещане.
Добавете и активната позиция на "Спаси София" по всеки проблемен момент с градската среда, и ситуацията изглежда повече от добра за смяна на властта в столицата.
Иначе казано - ако Мая Манолова не влезе сега на бял кон с обещания да внесе ред и правда в столицата, едва ли ще има кога скоро пак. По-големият въпрос обаче е друг - когато влезе на белия кон, ще успее ли да постигне нещо?
Дори при сегашните условия според първите социологически проучвания по темата при евентуален балотаж между Фандъкова и Манолова, първата би победила убедително на втори тур. Изследването на Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов показва, че на едни евентуални избори днес на първи тур Фандъкова би изкарала 36% срещу 23% за Манолова, а на втория би победила с 59% на 41%.
Разбира се, в момента е твърде рано за всякакви прогнози и тези резултати могат да се променят за оставащите няколко месеца до изборите. Още повече, че сега все още нито една кандидатура не е ясна, камо ли сигурна. Но все пак тези почти стартови позиции показват, че дори и след всички скандали омбудсманът има сериозна разлика за догонване.
Освен това срещу себе си тя има и историческата предопределеност. От първите демократични избори за местна власт през 1990 г. насам София червен кмет не е имала - факт, с който мнозина софиянци все още се гордеят.
Не просто това - ако трябва да сме честни, социалистите досега не е и като да са имали някакви особени шансове за поста (освен може би през 2003 г., когато Стоян Александров почти успя да се възползва от разцеплението в дясно, но въпреки това загуби с около 35 хил. гласа от Стефан Софиянски).
А Мая Манолова със своя дългогодишен опит в БСП трудно ще бъде припозната съвсем като надпартийна. Ако тя бъде издигната за кмет, срещу нея неминуемо ще застанат всички онези, които твърдо вярват, че всичко е по-добро от БСП. А в София те не са малко на брой.
Така че пред омбудсмана и потенциален бъдещ кандидат за кмет на столицата има страшно много работа за вършене и гласове за печелене (освен ако не е доволна и на второто място). И само гняв определено няма да е достатъчен.
