Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Единственото спасение за либералния ред е малко консерватизъм

Или защо либерализмът трябва малко да "успокои топката" на политиките на идентичността и да се върне към основите си Снимка: Getty Images
Или защо либерализмът трябва малко да "успокои топката" на политиките на идентичността и да се върне към основите си

Путин в Русия с всичките й хибридни кампании. Влечението на американския президент Доналд Тръмп към силни авторитарни лидери и собственото му политическо поведение. Изборът на Болсонаро в Бразилия и затвърждаващата се сила на лидери като Реджеп Тайип Ердоган в Турция и на Родриго Дутерте във Филипините. Надигането на консервативните и крайни политици в Европа...

Бъдещето на либералния ред в света изглежда застрашено. В продължение на около 75 години Западът, начело със САЩ проповядваше и прокарваше идеята за либералната демокрация, основана на ценности като човешките права, свободата на личността, положителните страни на многообразието и върховната сила на свободата.

В момента обаче този световен ред е изправен пред сериозно предизвикателство и дори заплаха, с каквито не се е сблъсквала досега - възходът на авторитарните лидери.

Да започнем с това, че тук разбирането за либерализма е в базовия му вид - държава, чиито основни, носещи колони са демокрацията, върховенството на закона и поддържането на свободата и човешките права (гарантирани от закона).

Колкото до идеята за "световния ред", той не трябва да бъде разглеждан в смисъла, който се вкарва в него от феновете на конспиративните теории, колкото като онази идеологическа и политическа рамка, която определя политиката на глобалните сили, доминиращи в световния дневен ред.

Този ред е основата зад стабилния икономически напредък на държавите от Запада и подобряването на жизнения стандарт в тях. Той осигурява основата ако не за справедливо общество за гражданите, то поне за нещо, което максимално се доближава до тази идея. И макар да има своите пропуски или да има нужда от поправка (както например тук в България), той все още си заслужава да бъде запазен.

На фона на тези заплахи, които не трябва да бъдат подминавани с лека ръка, въпросът за спасяването е не толкова "дали", колкото как.

Това, което често се пропуска обаче, е, че през последните 25 години глобалният либерален ред сам по себе си търпи промяна и е бил ревизиран многократно, като концепциите за свободата и демокрацията са се разширили значително и агресивно.

И статуквото не е съвсем статукво, а продължава да се променя, олевявайки малко по малко в посока политики на идентичността.

А наличието на толкова силно и категорично оспорване на тези промени и засилването на авторитарните настроения показва преди всичко, че в сегашния си вид това статукво не представлява жизнеспособна концепция. И най-добрият отговор на този проблем е либералният дневен ред да се върне крачка назад към консерватизма.

Иначе казано, вместо да разширява постоянно идеята за либерализма, Западът трябва да се "спре" за момент и да затвърди и консолидира ползите от това, което редът е постигнал вече.

Това не означава ограничаване на вече постигнати свободи или връщане назад към времената на сегрегация и насилие спрямо различните, а просто спиране на растящата експанзия на идеята за либералното.

От години вече либерализмът се свързва с критични понятия като "розов фашизъм", "диктатура на политическата коректност" и агресивно налагане на политиките на идентичността. И това само вреди на изначалните идеи на тази политическа идея. Културната й доминация вече е стигнала до мащаби, които действително започват да предизвикват ответна реакция, а с нея идват и залитанията в другата крайност - възхвали към лидери като Жаир Болсонаро, Виктор Орбан, Родриго Дутерте и (разбира се) Владимир Путин.

И колкото по-силно е пропагандирането на крайните форми на либерализма, толкова по-силен ще е и отпорът спрямо тях. Всичко това само дава нови и нови козове в ръцете на привържениците на авторитаризма. Така в един момент може да се окаже, че те вече имат доминиращата роля. И този момент може да не е особено далеч във времето.

Затова е време за "почивка", време, в което да се спре тази семантична експанзия на идеята за либералното и вместо това усилията да се насочат в подсигуряване на вече постигнатите ползи, права и социални свободи.

Истината е, че всяко едно общество има своя праг на промени, към които може да се адаптира за определен период от време, а сега светът бива буквално бомбардиран от промени (понеже промените може да се случват само на едно място, но отзвукът от тях е глобален и оказва влияние върху темата навсякъде по света).

За последните 30 години, в които се зароди и новата ера на високите технологии и глобалната свързаност, обществата по света се сблъскаха с невиждано досега количество от нови права за различните малцинства, които преди бяха маргинализирани, потискани или дори репресирани.

И ако в голямата си част те действително осигуряват по-добър живот на засегнатите хора, ефектът, който имат за останалата част от обществото, също не трябва да се подценява.

Всяка промяна, която не се налага със сила, има своя обратен ефект сред поне част от обществото, предизвиква напрежение и дори негодувание. И колкото по-големи са промените, или колкото по-често се случват, толкова по-голямо е това напрежение. Докато накрая не премине дадена точка и не предизвика агресивна обратна реакция за връщане към старото. Прибавете към всичко това и доза умела пропаганда, която само да нагнети положението, и ще получите едни разгневени хора, които искат страната си, градовете си, общностите си и т.н. обратно под свой контрол.

Именно близо до този праг се намира светът в момента. Гневът от негативните ефекти на глобализма (и най-вече загуба на работни места) се сблъсква с интензивното смесване на култури (където "чуждото" изпъква в очите на много "местни"), само за да бъде засилен още от това напрежение от непрекъснатите промени. Всичко това завито под покривалото на политическата коректност.

Резултатът е една скрита "бомба" от гняв, която се проявява в ситуации като избора на Доналд Тръмп, вота за Брекзит или възхода на европейските популисти - доминирани все от хора, които се възползват от този скрит гняв.

А реакцията към всичко това от страна на либералите е често присмех или ответен гняв, но не и адресиране на проблемите, които са довели ситуацията дотук.

Затова решението е едно - просто да се "укроти топката", докато всичкото това напрежение не започне да се успокоява, докато обществото не започне отново да придобива способността си да възприема промените, без да се настройва към тях задължително като към нещо лошо.

Защото ако не се вземат мерки, силата на "обратния път" и авторитаризма неминуемо ще се възползват.

Най-четените