Премиерът Бойко Борисов се оплака от хаоса с президентските дебати - кандидатите не участвали, телевизиите се надпреварвали да канят всички едновременно, а щабовете не смогвали да направят програмите на кандидатите.
Цитирам по смисъл, и смятам, че е прав. С уговорката, че да се въведе малко ред в този хаос, зависи от него и останалите политици от мнозинството.
Десетки години българските политици и българските национални телевизии не могат да се организират и да осигурят истински дебати, в които да се сблъскат идеи и личности.
От това произтича резултатът, че обществото гласува крайно неинформирано, а партиите и отделните кандидати използват мътилката и неразборията, за да се крият от отговорите на важни въпроси.
Телевизиите - всяка поотделно - водят мъчителни преговори с партийните щабове, като често се спори за безобразно дребни подробности. Текат пазарлъци кой къде да седне, колко да му е висок столът, дали да се изкаже пръв или последен, и т.н.
Тази тотална липса на организация в медийната част на изборния процес не е от полза за никого. Основният проблем, от моя гледна точка, е, че се затъмнява почти изцяло съдържанието (или липсата на съдържание) от посланията на кандидатите.
Знам до болка аргументите: кандидатите са прекалено много, трудно се организират, няма смисъл, и т.н.
И все пак малко цивилизация никак не е излишна.
Решението може да бъде много просто:
1. Изборният кодекс определя задължително два национални дебата по време на предизборната кампания. Да кажем - в първия и четвъртия понеделник от кампанията.
2. Дебатите се организират от ЦИК (говоря наистина само за формалната организационна част), на неутрална политически и медийно територия, например в Софийския университет.
Продукционните разходи се поемат от бюджета за изборите (не са големи суми), като всяка телевизия, която поиска да излъчва дебата, може да получи сигнала от продукционната компания/телевизия.
3. Участват първите петима кандидати, определени чрез средна извадка от социологически проучвания на най-малко три агенции. В случай че се провеждат парламентарни избори - включват се лидерите на онези партии и коалиции, които имат шанс за прескочат 4%-овата бариера, например.
Наистина, не виждам нищо сложно. Стига да има желание да се въведе малко повече ред и да се демонстрира чувство за елементарна отговорност от страна на политическата "класа" към управляваното "стадо", може да се направи.
