Ресор "ИскаПлаче"

"Останете си гладни, останете си безразсъдни", казваше Стив Джобс в речта си пред студентите, завършващи висше образование в Станфорд.

"Ще се научите да питате нещо, което е важно. А не измишльотините на някого. Благодаря", казва Бойко Борисов на журналистите, нахалстващи с въпроси за бъдещите творчески планове на Мария Габриел насред почетно рязане на лентички в Крумовград.

"Измишльотините на някого" е клюката в Politico, че България има амбиции да поеме управлението на ресор "Земеделие" в новата Европейска комисия.

Краткият августовски апокриф - придружен с още по-кратко резюме на досегашния професионален опит на Мария Габриел по фермерските въпроси (а именно: пчеларството) - едва ли щеше да развълнува широките народни маси по света и у нас, ако не ставаше въпрос за политиката, която поглъща над 1/3 от бюджета на целия ЕС.

Близо половината от евросубсидиите за България от 2007 г. досега са инвестирани в проекти за земеделие, а покрай тях - и за служебни "Бентли"-та на арендаторите и къщи за тъщите на втория властови ешелон. Неслучайно войната за контрол над ресурсите в Държавен фонд "Земеделие" е безмилостно жестока.

Проблемът е, че между искането и моженето в политиката съществува известна разлика. Само преди 10 лета, първата надежда на ГЕРБ в ЕК Румяна Желева се целеше в ресор "Енергетика", преди да се окаже, че духом и телом не покрива конспекта по невинна дисциплина като "Хуманитарна помощ".

Затова въпросът за портфейла на Габриел подейства като бод в оголен нерв.

Вместо премиерът да се вслуша в изричната молба на "вътрешния" си глас Севделина Арнаудова ("Не, не, не. Не го коментирай това..."), той реши да реагира с тънка чувствителност.

Разбираемо е. Когато става дума за разпределение на постове в ЕК, Борисов има и още по-богат и незабравим опит в играта "От двата стола - на земята". Самата Мария Габриел влезе като първа резерва в комисията "Юнкер" на мястото на предсрочно напусналата Кристалина Георгиева, без да претендира за вицепрезидентското й място или за компетентност по въпросите на бюджета и администрацията на ЕС.

През юли 2019 г. идеята за повишаване на Габриел до поста на външен минстър на ЕС беше отхвърлена като несъстоятелена още на ниво ЕНП, преди да бъде представена от Борисов като доброволен отказ по българска преценка с цел спечелването на "реален" ресор в ЕК.

Добре, може и да не е чак толкова "реален" ("За какво ти е "Земеделие"? Там парите са разпределени ясно, точно, за всички държави", по Борисов), но за сметка на това ще е "модерен". С една дума - същият.

Все пак в кошницата "Цифрово общество и икономика" България ще настоява да попадне и ресорът "Киберсигурност". Току-виж Мария Габриел осъществи дигиталната мечта на Еманюел Макрон - Европейската агенция за защита на демокрациите - в рамките на петилетката на Урсула фон дер Лайен.

Само си представете как "Информационно обслужване" се превръща в горд щит срещу кибератаки по време на изборите в 27-те страни-членки.

Представете си как обитателите на ведомствената сграда "Берлемон" на ЕК се потят над тестове за боравене с коварни информационни технологии като Word, Excel и MS Paint. Представете си как български форумен модератор поддържа хигиената в социалните мрежи на ЕС, за да елиминира заразата от омраза и фалшиви новини. Представете си как началството в Брюксел взема тежкото, но добре обмислено решение да не прекъсва платената си отпуска при следващото "ИскаПлаче".

Представете си как хакнати от терористи градински пръскачки мокрят последните цигари на Андрей Слабаков, притихнал свъсен до служебния вход на омразния му ЕП в Страсбург.

Представете си как ‎€-гишето не работи с клиенти.

Представете си как апетитът идва с яденето - отново според Politico, ЕК се готви да задели 100 млрд. евро във "Фонд за шампиони", който да подпомага IT-компании от ЕС в конкуренцията им срещу Китай и САЩ.

Тогава предвиждаме такъв живот, че само си викаме "Дано". Дано не се разчуе в Кремъл, дано Джак Ма не се задави от смях при прегледа на европейския печат. Дано ЕС се вразуми и ни подари пустото земеделие.

Оставаме си гладни. Но не защото вечно се стремим към най-доброто, а защото гроздето е кисело. Оставаме си безразсъдни. Но не защото винаги надскачаме всички общоприети очаквания, а защото май толкова си можем.

Новините

Най-четените