Изразът „българите в чужбина" е станал нещо като митологема в публичното говорене у нас. Смята се, че ако върнем българските емигранти и изведнъж България ще стане най-малкото Швейцария на Балканите.
Периодично някой политик или представител на бизнеса решава, че ей сега „е времето да ги върнем в България".
На българите в чужбина им се приписват почти магически сили - от това да гласуват на избори и да подпрат съдебната реформа, през фикс-идеята, че ще се върнат и икономиката ще стане почти азиатски тигър, до романтичната представа, че като върнем младите, те ще почната да правят бебета и да оправят прираста.
Нищо, че в цяла Европа и Америка младите нито бързат да се женят, нито да раждат деца, а както е известно тия в чужбина все натам гледат, щото да се учи в Московския не е модерно от има-няма 30 години насам.
На пръв прочит идеята за свежа и образована млада кръв звучи прекрасно и отразява реални нужди на българското общество.
Но това ли са българите в чужбина?
Според изчисления на експерти между 2 и 3 млн. българи живеят в емиграция. В доклад на правителствения Съвет по сигурността, приет преди година, до 3.5 млн. българи живеят извън границите на страната. Тук обаче влиза и историческия емиграция. От тях около 2 милиона души са български граждани.
И така стигаме до въпроса кои българи искаме да върнем?
Строителните работници от Западна Европа, берачите на плодове от Великобритания, обслужващия персонал от Гърция, или висококвалифицираните IT специалисти, учени и преподаватели в университети? Или всички наведнъж?
Във всички случаи не става дума за еднородна маса хора. Сред българите в чужбина има по-амбициозни, но и по-посредствени, има интелектуалци и мозъци, има и откровени идиоти и гамени, като българинът, който ритна жената в берлинското метро.
Българите в чужбина са най-големият чуждестранен инвеститор в България. Те пращат над 700 млн. евро евро - пари, които после влизат в българската икономика. Готови ли сме да се лишим от тях?
И, в края на краищата, някой пита ли ги дали самите те искат да се върнат?
Кой ще им гарантира условия като тези, при които са работили досега - нормално заплащане, спазване на трудовите права, възможност за кариерно развитие?
Огледайте се и помислете, дали българите зад граница имат особен стимул да се връщат в България? Доходите и стандартът им на живот в чужбина са в пъти по-високи, отколкото биха били у нас.
Да, в България е по-евтино, но и заплатите са в пъти по-ниски. Стандартът на живот също. А той се определя не само от парите, които печелим, а и от обществената среда, гражданските права, възможностите за развитие...
И да ви кажа честно, имам чувството, че вече ги връщахме един път тия българи от чужбина по времето на Царя - тогава цял отбор кацна директно от лондонското сити, но като не се оправихме за 800 дни и началникът им каза, че чипът ни бил грешен.
Една от малкото верни реплики на монарха-премиер.
Естествено,че най-доброто място за живеене за български пенсионер с висока чуждестранна пенсия е България.На първо място ще бъде близко до роднините си,на второ до хора със сходен начин на живот и манталитет,трето-за сравнително невисока сума от 500 лв може да си наеме прислужница/болногледачка/,четвърто-има собствено жилище или може да придобие такова на невисока цена.Здравеопазването в България като цяло не е от най-добрите,но за сума от 50-90 лв може да си уредищ преглед при най-добрите специалисти в държавата.Има и няколко болници,които са на много високо ниво и там може всеки да се лекува срещу сравнително невисока сума.Престъпността в България е на едно от най-ниските нива в Европа,да не говорим пък в сравнение със САЩ.Въпреки че постоянно по медиите ни заливат с новини за престъпления и хората остават с впечатления ,че тук цари страшна престъпност.