За по-малко от месец на Делян Пеевски му се събра такава серия от притеснителни събития, след която всеки уважаващ себе си "добре облечен бизнесмен" в България би излязъл на дюшеци.
Пеевски обаче не излиза, а всички слухове за залеза му се очертават твърде преждевременни.
Уж всичко започна с призовката за разпит по повод словоохотливостта на Румяна Ченалова, която го припозна като бургия за дупченето на дупки всякакви в съдебната власт - от назначаването на районни съдии, та до опраскването на Владимира Янева.
Снемането на свидетелски показания обаче мина толкова безшумно, че никой нямаше да разбере за прокурорското "кафе" на Пеевски, ако самият той не се беше похвалил с възвание пред народа.
После НАП се присети да направи проверка на процъфтяващия му легален бизнес (нелегален няма, както отсече прокурор Боряна Бецова навремето) - и то, по каналния ред, без да го предупреди.
И тук обаче оптимизмът би бил прибързан: не сме забравили, че от половин година НАП уж проверява скромното богатство на сина на Георги Първанов. Резултат - нулев, а междувременно бащината партия АБВ прекроява антикорупционната реформа на правителството.
Данъчните проверяваха и Николай Бареков, а след известна гонка го легитимираха като "най-богатия политик" в България.
Добре, ще кажете вие, ама Пеевски не е кой да е - дори Турция го издигна до нивото на Сокола (или Сокола кацна до нивото на Пеевски?) и вкупом ги отлъчи.
Заклеймяването им обаче скрепи толкова мощна политическа спойка, че с абсолютно мнозинство (над 121 гласа) парламентът скръцна със зъби на Анкара от обида.
Тук уж се намесва Бойко Борисов с метлата и спонтанно възникналата си воля за "Чисти ръце" - двете спрени обществени поръчки за строителството на АМ "Хемус" и горските пътища би следвало да удрят в джоба корпулентния лирически герой. За да спре витаещите съмнения, Пеевски дори обеща да се абстрахира от 5-те си процента акции в "Булгартабак", та да замълчат душманите му.
Всичко хубаво - но с тази уговорка, че нито един от отменените строителни търгове не е приключил с възлагането на договор. С други думи - "накърненият" търговски интерес все още е виртуален.
И още - кеширането на петте процента на раздяла от цигарения холдинг пък се равнява на над 24 млн. лева легален приход за Делян Пеевски и майка му. Нека им е зле, както е казал народът.
Парите са си пари, но пред куршума всички чела са равни, би отговорил скептикът.
Щом злокобни сили от чужбина се опитват да убият Пеевски и щом информация изтича през разследването за "безкрайно професионалния" атентат срещу Алексей Петров, значи работата е сериозна. Щом и НСО се намеси в охраната на депутата - още повече.
А дали? Както казваше Кирил Домусчиев: всеки уважаващ себе си строител на съвременна България е принуден да поддържа армия от охранители, които да крепят целостта на колективното му бизнес-тяло.
Същото се отнася и за Пеевски, и още как. Със сигурност неговите гардове са доста по-високо мотивирани, далеч по-лоялни, а и вършат всякакви странични услуги, за да имат нужда от ведомствено подкрепление.
Шефът на охраната му си има личен пропуск за достъп до Народното събрание; същото лице беше и информаторът на прокуратурата при първия "опит за убийство" на Пеевски, който наложи трайната емиграция на Цветан Василев.
Единствената функция на гарнитурата от НСО в случая би била да следи и да донася "пред когото трябва" за всяка стъпка, среща и потенциален материал за компромат срещу Пеевски.
Да, обаче, същата служба беше употребена съвсем целенасочено да оголи политическия му враг Лютви Местан и да го вкара по спешност в турското посолство.
Каква е поуката? Не само нищо не е така просто, ами и просто не е така.
На Делян Пеевски му се е паднало да живее в интересни времена - а и на нас покрай него.
Ледът се пропуква, би казал Великият комбинатор. Проклятие, би казал Философът (но не оня от Сараите).
