Три скандала за шест месеца. Това е равносметката от краткия, но смутен период, в който най-представителният православен храм в България „Св. Александър Невски" беше оглавяван от най-младия си предстоятел - архимандрит Дионисий.
След два опита да бъде спасен от застъпниците си в Светия Синод (приближени на Пловдивския митрополит Николай), Дионисий не само беше отстранен от храма, но и получи забрана да извършва богослужения. Тежко наказание за всеки свещеник, което се налага при сериозни нарушения.
С това страстите, виковете и молитвените бдения на двата лагера пред Синодалната палата, които се замерваха с канони и правила, би трябвало да престанат. До следващия път.
Дионисий постигна невъзможното - обедини срещу себе си непримиримите лагери на либералите и ултраконсерваторите сред православните миряни.
Богатата с противоречиви случки биография на 34-годишния клирик започна с раздаване на архонтски титли, премина през съмнения за злоупотреба с финансови средства и близост до съмнителни бизнесмени, а накрая приключи с промяна в богослужението и въвличане на Църквата в публични скандали.
Хрумванията му за заря на Великден и такса-вход от 5 лева за достъп до храм-паметника "Св. Александър Невски" просто бледнеят на този фон.
Един прочит на документите, представяни от противниците и защитниците на Дионисий, може да ви оправи настроението за дни наред.
В църковната "Дързост и красота" ще разберете как Дионисий смятал да "слага юзди" на дядовците от Синода за уреждането на архонтски титли, защо чистачката на Синодалната палата се почувствала нагрубена от архимандрита и решила да го "доложи" пред патриарха, и каква роля има Велислава Дърева в групата на "идеолозите на всяка църковна интрига" (самата тя описана като "нетипичен в претенциите си за корифей на богословието представител на нежния пол" от обидения Дионисий).
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Защитниците на архимандрита твърдят, че от началото на годината той е привлякъл много нови хора в „Св. Александър Невски", благодарение на прекрасните служби, които е организирал. Започнал е и финансов контрол в патриаршеската катедрала.
Изглежда странно и поведението на "протестиращите" свещеници от храма, които също получиха "мъмрене" от Светия Синод. Претенциите им за орязани средства може и да са справедливи, но те получават двойно по-големи заплати от колегите си в другите столични храмове.
А и Църквата не е демокрация. Иначе с подписки и скандиране под прозорците Светият Синод рискува да заприлича на заседанията на Министерски съвет. Само си представете сцената, в която след година-две дядо Николай ще успокоява тълпите и ще раздава правосъдие.
Големият въпрос обаче е друг. Колко още като Дионисий има в Българската православна църква?
Няма ли най-сетне да видим лицето на Църквата-майка, да усетим нейната милосърдна десница, да я чуем да заговори на езика на хората, да предложи утеха и решение за техните притеснения?
Един много закъснял процес, в който спешно трябва да се включат по-читави представители на българското население.
Иначе ще си останем със съмнителните духовници и техните благодетели: псевдорицари-тамплиери, масони и бивши ченгета.