Тъй като седмицата мина под знака на една агресивна тв водеща, решихме тотално да обърнем темата с нещо лирично на завинаги 17-годишната поетеса Петя Дубарова.
По случай настъпването на най-хубавия сезон, ви припомняме стихове на най-лятното момиче на българската поезия...
На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.
17.8.1976 г.
