"А la guerre comme а la guerre"
Каквото е трябвало да бъде казано, вече е казано. Каквото е трябвало да бъде написано, е написано. Изказваха се и ще го сторят отново.
Ще се леят дитиримби из телевизонни студия, ще се леят и кофи с мастило из вестникарски страници, ще се натискат клавиатури в офиси, ще се качват статии в сайтове...
Капацитети и пишман такива ще се упражняват в политически коректно и недотам коректно говорене.
И всичко ще замре след около три дни. Такова ни е отношението и към чудесата, и към шоковите ситуации.
Аз съм в шок. Сигурно съм един от стотиците българи, които са се събудили тази сутрин, включили са компютрите си и с първата глътка кафе са погълнали и новината за терористичните атаки над летището в Брюксел и над поне една от станциите на метрото - Маалбек.
Аз, както и много от вас, имам приятели там. Българи. Мъже. Жени. Хора. Човеци. С които съм отрасъл, с които съм тъгувал, с които съм празнувал, с които съм се карал и с които съм се смял.
Бил съм с тях на море, на планина. Защо са емигрирали не е въпрос, отговор е. Но да не се отплесвам.
Facebook помага, много. Тагнах ги в статус, добре са.
Обаче. Ето го това "обаче". Един от тях не отговаря. А му нямам телефона. Не ми е нужен телефон, като има Facebook, си казвах. Вече не си казвам така. Вярно, той не живее точно в Брюксел, а наблизо. Но доста често ходи. Ами, ако... и мисълта ми секва...
И докато го чакам да се обади, тоест, да пише, че е добре, докато стомахът ми се е свил на топка, а сърцето ми пропуска удари, си давам сметка, че каквото и да мисля по темата - е жестоко клише.
Клише е, че вината е в исляма, клише е, че мюсюлманите ни мразят и искат да ни изтребят,че атентатът се случва само четири дни след като в Брюксел арестуваха последния атентатор от миналогодишната трагедия във френската столица.
Клише е, че докато пиша този текст, и за секунда не допускам, че атентатът може да е дело я на някоя екстремистка християнска организация, я на някои атеист, отчаян от факта, че атеистите никога и никого не са врзивявали.
Клише е, че всички знаем, че мулти-култи моделът в Европа се срина с гръм, пушек и трясък. Срина се в Европа, обаче. Не се срина в САЩ. В САЩ мултиетническият модел си работи. Безотказно. И не говоря за модела във вида му бяло-черно население. А за модела като такъв. Работи си. Бил съм там. Видях с очите си.
Знам и как работи американския закон, срещу тероризма. Той е спорен, но дава безспорни резултати.
И за това след 11 септември 2001-та там практически подобни атентати няма, няма и да има.
Знам, че американците са следени и подслушвани. Но са живи.
Знам, че в Европа дебатът за неприкосновеността на личния живот е истеричен. Всички знаем, че ни подслушват и следят, макар и незаконно.
Аз си седя у дома, на топло, драскам общи неща, моят приятел още не ми е писал дали е добре, нервността ми расте, и си давам сметка, че война има, и че в ход отдавна.
Не зная трета световна ли е, между религиите ли е, зная само, че в мирно време, в рамките на час не избухват бомби на летище и в метростанции.
Кой е виновен за тази война аз не зная, но зная няколко факта, които са лесно проверими.
Именно от брюкселския квартал Моленбек през 2001 година тръгва да воюва с американците в Афганистан Абдесатар Дахмани. Същият Дахмани след това устройва терористичен акт срещу американски военнослужещи.
От Моленбек е и организаторът на взривовете в Мадрид през 2004 година - Хасан ел Хаски. От Моленбек към френската столица са докарани автоматите, с които разтреляха журналистите в Charlie Hebdo.
От Моленбек са и братя Абделсалам, сътворили адовата нощ в Париж.
И още една цифра.
За последните няколко години да се бият на страната на ислямистите в Сирия са заминали минумум 500 души. Може би злото не е непременно с непознато, с анонимно лице. Може би злото е в нашия двор, в нашия дом, може би, ако се вгледаме в него, не само то ще се вгледа в нас, но и ние ще се научим да го разпознаваме.
И да му противостоим, може би. Може би е опция и да извикаме някой съвременен Херострат и не само да запалим Моленбек, но и да го изгорим до основи, заедно с всички,които живеят там.
Не зная... Знам само, че моят приятел Георги още не ми е писал.
