В един вестник, известен с връзките си под повърхността на администрацията, са се появили записи на разговори на Ваньо Танов с Владислав Горанов и Симеон Дянков.
Какво да му коментирам?
Първо, очевидно, подслушването е поголовно. От лекарите по провинциалните болници до министрите. Администрацията изпълнява предначертанията на националния лидер.
Второ, висшите държавни чиновници губят суперскъпото си работно време за клюки и плакане на рамото на събеседника. Почти като във второкачествен сериал. Кой кого уважава, кой кого не обича и кой защо не е признат.
Трето, тайните на България, които са тайни на ЕС и НАТО текат, текат от службите и МВР като пълноводна река, а ние искаме в Шенген. Въпреки милиардните бюджети изобщо и стомилионните за подслушване конкретно. Въпреки "суперпрофесионалистите" с картончета, заради които правим големи компромиси с репутацията на България.
Четвърто, раждане на нови вечни бисери - "абсолютно всичкото, обърнато на 360 градуса".
Оказва се, че най-лесното нещо на света е да си поръчаш службите да ти следят конкуренцията по поръчка.
Пето, България си е все същата ченгеджийница, която беше при Румен Петков, който никъде не си е тръгвал. Поставеният под карантина от САЩ бивш министър звъни кьоркютук пиян на висши чиновници като на стари гаджета, за да им търси сметка.
Шесто, въпреки отделените бюджети, там горе сричат "а" и "б" на властта и контрола като на маса в кръчма и преоткриват топлата вода.
Процъфтява бизнесът, ама този със СРС-тата.
Обсъждането на конкретните клюки оставям на "сериозната" преса.
* Бел.ред.: Заглавието е на редакцията.
