Ако преди години положението беше "няма работа" и безработицата беше водещ проблем в държавата, сега ситуацията е тотално обратната - работа има, но подходящи хора, които да я вършат, няма. И това изглежда, че не е временно състояние, а по-скоро тенденция.
Все повече хора се пенсионират, все по-малко младежи влизат в пазара на труда, а част от тези, които влизат, бързат да стегнат куфарите за чужбина.
Всички прогнози показват, че около 25% от трудоспособното население до 2025 г. ще е съставена от представители на малцинствата и по-конкретно на едно точно определено мнозинство, което е много силно маргинализирано.
Макар в дългосрочен план стратегията да образоваме ромите да е повече от важна, би било адски наивно да смятаме, че още след 5-6 години ще видим цигани програмисти, лекари и учители и полицаи. Вероятно такива и днес има, но това е по-скоро рядкост. Подобна интеграция ще отнеме не по-малко от едни 20-30 години. И то ако започнем още днес.
Какви са тогава възможните решения? Освен, разбира се, очевидното и прилагано толкова успешно до момента - да не правим нищо и да чакаме неизбежния развой на събитията. Това си знаем, че го можем.
Като за начало можем да пробваме да върнем българите, емигрирали за последните 20-25 години от страната.
Това, от своя страна, е нелек процес, защото 1) Има причина да са се махнали от България; 2) Те най-вероятно вече са устроили живота си - работа, детски градини и училища за децата, социална среда и т.н.; 3) Все още не сме достатъчно подредена и просперираща държава, че те да започнат се връщат сами, тикани от носталгия и надежди. А и всички предишни опити в тази посока бяха неуспешни.
Ако приемем, че така или иначе ще се отворят достатъчно работни места, а битката за добри кадри ще вдигне заплатите до доволни нива, остава да се създадат и въпросните носталгия и надежди. По това успешно работят даже вече и LIDL и Coca Cola. Нека емигрантите усетят тръпката от спомена за високите сини планини (по възможност не колорадските).
Нека им стане малко мъчно!
Но все пак нито всичките емигранти ще се върнат в България, нито те (противно на очакванията, че извън страната живеят милиони и милиарди българи) са достатъчни да запълнят дупките в пазара на труда, които тепърва ще се появяват.
Друг трик с преборването на негативните тенденции е работата до по-късна възраст.
Годините отдавна не са това, което бяха. Хората, които не работят тежък физически труд, могат и да се пенсионират по-късно. Лекари, преподаватели, музиканти, учени... има много професии, които не е нужно да имат таван за възрастта.
Средната възраст в страната се повишава и старите хора сега не са като старите хора преди 10 или 20 години. Както и пенсионерите след 10 години няма да са същите като пенсионерите сега. Затова вариантът за някаква не тежка работа след пенсия с плаващо работно време, може да бъде успешна опция, но не като нормативно задължение (вдигане на пенсионната възраст), а просто като възможност.
Вариант 3, който изглежда много по-ефективен, е да си внесем работна ръка.
Има много потенциал по темата - македонски българи, българи от Западните покрайнини, изселниците в Турция, българското малцинство в Албания и още много български общности, които не са граждани на България. Това са хората за които страната ни манталитетно не е чужда.
Добре са дошли! Българи от всички страни, обединявайте се и идвайте на работа. Стига да са образовани и трудоспособни. От другите вече си имаме.
Съществува обаче и по-смел вариант и той е да си внасяме кадри, които нямат общо с България.
Така или иначе по морето започнаха с тази практика - молдовци, украинци, белоруси и всички други граждани на близки до нас държави, в които стандартът на живот не е толкова добър.
Но защо не помислим и за по-високквалифицирани кадри - хора, за които София предлага живот не по-различен от този в Берлин.
България е на един-два часа път със самолет да повечето европейски страни и докато не направим образователна реформа и не построим цяла магистрала до Варна, може би ще е по-далновидно да помислим и за хора ще дадат друг поглед и излизат от друга матрица.
Могат да се стимулират чужите компании, които решават да направят start-up у нас. Да се възползваме от това, че толкова много италианци основават фирми у нас заради нискияте данъци и да се започнем да се рекламираме като добро място за работа, не като евтина алкохолна дестинация. А покрай работата и за развлеченията ще има търговски ефект.
Истината е, че ситуацията с пазара на труда в България е като Титаник, носещ се към айсберга. И ако не се направи нещо, краят си е все така предизвестен.
