Кампанията на кандидат-президентите в САЩ очертава интересна тенденция. Сред републиканците има две млади лица - Марко Рубио, който е на 44 години и Тед Круз, който е на 45 години. Като вероятен фаворит все пак се спряга 69-годишният Доналд Тръмп. При демократите „младоци" няма. А гласът на прогресивните млади, оказва се, отива за 74-годишния Бърни Сандърс. Негов опонент е 68-годишната Хилъри Клинтън.
В България на хората с възраст над средната се гледа като на ходещи некролози, а тези, които все пак не са се предали на стигмата и се занимават с наука, например, са по-популярни като "феодални старци" (по Симеон Дянков).
При пенсионна възраст между 63 и 65 години въпросът за хората в "пенсионна възраст" в политиката звучи като спирачка, основно в главите на хората.
Когато през 2006 г. десницата издигна 74-годишния Неделчо Беронов за кандидат-президент, единственият "прогресивен" аргумент срещу него беше "дали ще изкара края на мандата".
Твърде възрастен означава твърде рисково. По-рисково от гласуването за Волен Сидеров.
Всъщност в България възрастта е ключов проблем. Или си твърде млад, или си твърде стар. Накрая се оказва, че има едни 20-ина години, в които може и да ставаш за нещо.
На този фон може би американските кандидати за президент изглеждат странни. Младите подкрепят Бърни Сандърс, а Хилъри Клинтън се снима с Кейти Пери и ползва Snapchat. Тези луди пенсионери. Да не говорим за британската кралица, която има туитър и пуска коледното си обръщение в YouTube.
Всичко е в чипа, както казваше едно време Симеон Сакскобургготски (роден през 1937 г.), докато се носеше на крилете на носталгията на всички, живели преди 9-ти септември.
Дали ще са млади, дали стари, дали демократи, дали републиканци, дали ще е женско или мъжко в Белия дом, ще реши чичко паричко чифутко, както всеки път.
Значи вчера в новините, Виктория Петрова с невероятен ентусиазъм и подробности отдели цели 10 минути от емисията да разказва кой къде загубил и спечелил в Щатите. Сякаш живеем там. Даже ни уведомиха кога и къде щял да е следващия тур. Хоп, статия и в уебкафето за дъртаците в американската предизборна надпревара. Ясно е откъде цоцат пари медите, но инфото за тази страна ми идва в повече. И угодническото поднасяне на новините от там. Не мисля, че българския народ не може да живее без да знае непременно какво се случва там. Още малко и на всеки час ще ни информират.
Като гледам как Сандърс подскача и подприпква, а и цялата жизненост, плам и енергия, която и той, и Клинтън показват, когато говорят, не ми е точно ясно защо хората се фокусират върху броя на годините им. Броят е брой, просто число. Колко си жизнен, енергичен, колко ти е остър умът - всичко това несъмнено корелира с възрастта, но корелацията не означава задължително, че всеки човек над 70 е изкуфял идиот, който едва се крепи на краката си. Несъмнено такива има, несъмнено са повече на 70, отколкото на 50, и несъмнено не би било особено хитро да избереш за президент човек с видимо изпаряващи се умствени способности заради напреднала възраст или болест, но нито Сандърс, нито Клинтън изглеждат да са такива. Защо, тогава, изобщо говорим за възрастта им?