Добър вечер, другарю

Рядко щастие е да наблюдаваш изненадата на българския социалист-номенклатурчик при сблъсъка му с живия живот.

Толкова инфантилна е реакцията му, че чак е умилителна. Толкова неадекватен е опитът му да кокетничи с електората, че от пренапъване избива на цинизъм.

"Тази сутрин нарочно спрях до полицай и помолих да видя фиша му, за да спрем всякакви спекулации", похвали се Георги Кадиев пред широката българска общественост във Фейсбук.

За удобството на разказа - случайно подбраният от Кадиев орган на МВР си носил извлечението от служба ТРЗ и, ей така, му го връчил при поискване. Понеже така стават тия работи.

Какво било учудването на народния представител, когато видял с очите си, че мъж с почти тридесет години трудов стаж ("все на улицата") взима около 1200 лева брутна заплата, от които - чисто 1049 лв., и то благодарение на добавката за извънреден труд. Без нея - под хиляда лева.

"Министър Горанов напусна парламента, защото с 2 хиляди лева не може да си гледа децата. КАК ТОЗИ ПОЛИЦАЙ ДА СИ ГЛЕДА ДЕЦАТА С 900 ЛЕВА ЗАПЛАТА?", повишава тон депутатът. О, музо, възпей тоя гибелен гняв.

Ами добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю Кадиев.

Едва ли му отива на един бивш зам.-министър на финансите да установява с изненада нивото на заплащане за първа категория труд.

Вероятно е забравил, че в Горни Лом едни хора разглобяваха бомби с чук срещу 350 лева на месец. Или че в мина "Ораново" най-високата заплата е два пъти по-ниска от тази на столичния катаджия. Или че в Бобов дол 1/3 от надницата се получава в натура - и то, ако началството благоволи да зареди ведомствения магазин с кренвирши и лютеница.

В Република България, в която Кадиев е народен представител трети мандат, средната брутна заплата е 897 лв. в обществения сектор и с 40 лева по-ниска в частния.

Тук има цели области, в които мъжете с 30-годишен трудов стаж си хранят децата с по-малко от 500 лева на месец - само че за разлика от полицаите си плащат и здравните, и пенсионните осигуровки.

Сякаш не беше такъв човек Кадиев дори когато беше черната станция на "Позитано" 20. Обаче и той се пусна по наклонената плоскост.

Досущ като Георги Първанов, който чак се обиди на семейна чест, когато го попитаха как синовете му се оказаха милионери на 30 години ("Вместо да ги уреди баща им с някое бижу на Боровец и Банско, те почват от минуса в Кюстендил").

Или като Андрей Райчев, който миналия ден се жалваше по телевизията, че "ние изгладувахме държавния дълг по време на прехода". Точно така - от първо лице, множествено число.

Само че докато някои хора не доживяха да изгладуват прехода, други финишираха с голф-игрища, СПА-комплекси и 10% дял от свободния пазар на тока.

Нищо лично, дай Боже - всекиму. Но просто не им отива на някои другари да размахват фишове с полицейски заплати.

За много грехове може да се обвинява Владислав Горанов, но поне за едно беше прав: популизмът е по-страшен и от алкохолизма.