Като знам какъв инженер съм, ме е страх да ида на лекар, се казваше в един виц навремето.
Днес вицът се превърна в реалност - само погледнете резултатите от поредното класиране в Софийския университет.
Балът за "престижната" специалност "Право", за която учениците от елитните гимназии се избиваха преди 15 години, днес е паднал до скандалните 14,02 - което означава, че с четворка на матурата и с две тройки на изпитите можеш да учиш в една от смятаните за най-тежки хуманитарни дисциплини.
Тройката се оказва достатъчна "цедка" за подбора на новото поколение съдии, прокурори, следователи, адвокати, юрисконсулти, законодатели и специалисти по теория на държавата и правото. При това положение, не се учудвайте, че някой ден ще плачете за титани на юриспруденцията като Искра Фидосова или Мая Манолова.
Оптимистите ще възразят, че не е важно как си влязъл в университета, важното е как ще излезеш. Справедливо е всеки да има достъп до висше образование - а само най-мотивираните, кадърни и сериозни студенти да получат диплома.
И това е така: "умението" да зазубриш 25 теми по история на България като за шестица не е никакъв показател за качествени умове.
Но проблемът тук е много по-сериозен. Заради системата за финансиране на висшите училища, 95% от парите се разпределят според "брой обучавани студенти".
Приблизително 53 000 души са завършили средно образование през 2015-та година с тенденция към понижение - тази година университетите са заявили около 77 000 свободни места за прием. Ако навремето трима отличници се бореха за едно място в СУ, сега СУ се бори с още три университета и пет провинциални филиала за всеки двойкаджия. На четвърто класиране през септември.
Принципът "субсидии на глава животно" мотивира преподавателите да пропускат дори най-големите некадърници от една година в друга, без да изискват от тях кой знае какви знания.
Затова оценките варират между "шестица" (зачита се) и "четворка" (пълен провал, продължаваме напред).
Висшето образование, и то далеч не само в Софийския университет, работи като някаква неестествена система за антиподбор, в която интелектът няма абсолютно никакво значение. Борбата за студенти е унизителна, но е борба за оцеляване.
Ако към този принцип на анти-обучение се закачи трагичното качество на средното образование, което формира ежегодно огромен брой неграмотни хора, се получава нещо, което можем да наречем единствено: културно дъно.
Няма никаква изненада какво бъдеще ще ни донесе, а и вече носи това неприлично образование. Тапийките за висше образование скоро няма да имат дори стойността на тапети, а юристи, които дори не могат да пишат, ще решават кой крив и кой прав в страната.
