Като не ни харесвате, не ни се возете на метрото и не ни карайте по магистралите - това е краткият извод от съботното изказване на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.
Който протестира срещу правителството, не трябва да ползва благостите, построени от въпросното правителство.
Прелюбопитна е логиката на г-жа Караянчева. Малко напомня за човек, който не може да направи разделяне в главата си между управляващи и държава. Но за някой, израснал преди 1989 г., това може да ѝ бъде простено. Може да си спомня едни други времена и един член Първи. И да ѝ е носталгично.
Важно обаче е да си припомняме редовно, че макар и малко бъгната, системата ни на управление продължава да е демокрация с разделение между властите.
Че на всеки четири години (а понякога и по-малко) гражданите на републиката излизат да гласуват, за да изберат онази платформа, която смятат, че най-добре ще управлява общото благо, в което попада и инфраструктурата.
И това, че за определен брой години поред една формация успява да спечели достатъчен дял от гласовете на избори, че да състави правителство, не означава, че въпросната инфраструктура вече принадлежи на същата тази партия/коалиция. Ако и тя да им е направила ремонти или дори да я е разширила с нов лъч на метрото.
Пътища, метро, влакови линии и т.н. принадлежат на всички граждани на Република България и всички граждани могат да се възползват от тях, заплащайки за билетче, винетка или просто плащайки съответните данъци (като парите от това не са за някаква печалба, а за поддръжка).
И като заговорихме за демокрация, няма как да пропуснем свободата на изразяване на лични позиции, свобода на словото и т.н. И онова, което сме свикнали вече да го приемаме за даденост - свобода на лично мнение.
Така например, ти като гражданин можеш да харесваш метрото, но да не харесваш кмета, който е разпоредил строежа му по съвсем други причини. И заради тях да си по-скоро недоволен от него/нея.
А може и да харесваш кмета на града си, но пък да не харесваш партията която го е издигнала, защото той/тя работи на терен по един начин, докато политиките на партията на национално ниво може да ги приемаш за тотална греда.
Може да звучи като твърде комплексна идея на някои хора, но човек дори е напълно способен да харесва някои аспекти от дадено управление, а заради други да смята, че то е вредно. И именно заради тези другите да протестира.
А пък е и напълно в реда на нещата някой да не харесва нито кмет, нито партия, нито управление и да иска оставката им - гражданско право е.
Всичко това може да се каже и по-просто - когато си управляващ, никой не е длъжен да ти вика браво, защото правиш нещо. Нещо повече - хората по принцип рядко го аплодират и са по-склонни да критикуват грешките ти, отколкото да те похвалят. Това е неписана максима.
А това, че някой кардинално критикува политиките на управляващите, пък съвсем не значи, че той се лишава автоматично от част от правата си като гражданин и вече не може да използва определени облаги.
Вече ако подобно нещо се случи, минаваме в един съвсем различен строй на управление, познат най-вече като диктатура.
И всичко това са прости принципи, които би трябвало да ги възприемат и най-простите хора.
Предполага се, че за да се издигнеш до един от най-високите постове в държавата - този на председател на Народното събрание, трябва да си перфектно запознат с тях. И вярваме, че е така наистина и при г-жа Караянчева.
Иначе алтернативата ще е безкрайно тъжна и неприятна.
