Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Държавата на третия мандат

Държавата на третия мандат Снимка: БГНЕС

Предизборната кампания, третата за тази година, вече се вихри с пълна сила не къде да е, а от трибуната на Народното събрание. А сред оформящите се като предпочитани теми за метафоричното хвърляне на камъни изпъква третият мандат.

Три по принцип е свещено число, но тази година до момента не ни е на късмет. Три мандата не бяха достатъчни, за да бъде съставено правителство, три партии на промяната/протеста се скараха помежду си, три пъти ще ходим на парламентарни избори... Дано последното начинание поне е успешно, че взе (малко) да омръзва.

В момента обаче третият мандат е парещо горещата тема, въпреки че още от мига, в който Румен Радев го връчи на БСП, беше ясно едно - от него правителство няма да излезе.

Корнелия Нинова и компания обаче инатливо са се вкопчили в мандата, за да удължат живота на този парламент, а от няколко страни се чуват различни мнения - всеки според интереса - по темата какво трябва да се направи с него.

Всичко това е част от вече започналата (трета!) предизборна кампания за парламент за тази година, като всеки се опитва да използва темата, за да трупа позитиви сред изтощения и на места разочарован електорат.

БСП се опитват да играят ролята на разумния играч, който геройски преглъща обидите, работи в името на Народа (или суверена, ако вече сте свикнали така), опитва да се дистанцира от миналото и "статуквото", в което други го слагат, за да заяви "Без нас не може!".

Въпреки че, както се видя, ситуацията по-скоро е "С ваш мандат не може!".

Аргументът на социалистите е, че въпреки нежеланието на останалите политически формации да преговарят с тях за кабинет, мандатът трябва да бъде задържан, защото в противен случай ще се прекрати животът на 46-ото Народно събрание преди взимането на важни решения като актуализацията на бюджета.

Така че "защо не послушаш баба си и дядо си и най-накрая не гласуваш за БСП", нали? Нищо че с настояването те да получат мандата, те всъщност проявиха излишна егоцентричност и стремеж към ролята на героя.

Същевременно задържането на мандата се превърна в опорна точка, на която ГЕРБ и "Има такъв народ" също да повдигнат своите предизборни кампании. В бавенето на връщането му Бойко Борисов видя опит да се направи услуга на връчилия го Румен Радев и да няма избори в 2 в 1.

Разбираемо е защо ГЕРБ искат бързо връщане - ако няма актуализация на бюджета, всички произтичащи от това негативи ще могат да бъдат използвани в предизборната кампания, за да се говори пак за нуждата от "ред в хаоса".

И все пак е странно с какво желание доскорошните управляващи бързат към следващи избори. Човек ще си каже, че имат шанс да върнат ситуацията от предишните парламенти и да не са в сегашната си изолация. А може би вече са открили такъв вариант?

"Има такъв народ" пък видяха опит за бързо връщане на мандата от страна на БСП, за да не бъде извадено Бюрото за защита от контрола на главния прокурор. Трите проекта за такова решение всъщност бяха подкрепени вече от БСП, но Тошко Йорданов от ИТН обвини социалистите, че пак са се "гушнали" с ГЕРБ. Да се разбира - заедно сте, ние (все още) сме алтернативата.

ИТН хем ясно заявиха, че правителство с третия мандат няма да подкрепят и са готови за избори, хем сякаш не бързат за такива, а вместо това председателят на парламентарната им група посочи още няколко възможности пред 46-ото Народно събрание.

Тук идва въпросът към всички парламентарните сили защо всички важни решения, които парламентът трябва да вземе, не бяха взети досега. Крайно разминаване на мненията? Налагане на сила? Некомпетентност? Или чисто и просто преследване на дребнави партийни цели?

В този парламентарен шум, усилван през медийните канали, за отегчените от политическите разпри избиратели е трудно да преценят кой е прав. В крайна сметка преценката ще опре отново до личните политически предпочитания, които с позициите си около третия мандат политическите сили просто се опитват да затвърдят.

Същевременно общественото внимание се насочва в посока служебния кабинет, но не в това ще се осмели ли той да приеме по-строги мерки пред лицето на новата вирусна вълна, а към конкретни лица в него и темата за техните политически планове.

Търсенето на месия продължава, а хаосът след появата на последния не само не беше достатъчно убедително, че този подход не работи, но сякаш и го засили.

Ситуацията се усложнява от друг фактор - че тази предизборна кампания, не само за парламент, но и за президент, може да се окаже по-дълга от обикновено. Да се надяваме, че няма да е по-болезнена и гладна.

Причината е, че БСП няма нужда да бързат. На пръв поглед те могат да държат мандата колкото си пожелаят, с което държат в ръцете си както продължителността на живота на 46-ото Народно събрание, така и продължителността на управление на сегашния служебен кабинет на Стефан Янев.

Процедурата по връчване на проучвателните мандати е уточнена в чл. 99 от Конституцията, както и в Решение №2* на Конституционния съд от 23 декември 1992 г. Особеностите при третия мандат са няколко, сред които това, че при него президентът връчва мандата не на кандидата за премиер, а на парламентарната група (което обяснява защо Корнелия Нинова го прие, а реално не е кандидат за министър-председател).

Идеята е, че така се дава време за политически консултации и формиране на стабилна коалиция, преди да бъде излъчен кандидат за министър-председател. Той би имал 7 дни, за да излъчи състав на Министерски съвет.

Но тъй като БСП към момента не са предлагали министър-председател, това им дава възможност да тупат третия мандат като баскетболна топка колкото преценят за уместно (или докато им е от полза). За момента до 10-15 септември, но дали?

Абсурдно, но възможно изглежда да го задържат и до края на октомври, когато ще влезем в последните 3 месеца от мандата на Румен Радев, с което той вече няма да може да разпуска и Народното събрание.

Живеем в държавата на третия мандат, дами и господа. Държава, в която постоянно чуваме за задаващите се кризи - здравни, мигрантски, икономически, обяснява ни се как е необходима актуализация на бюджета, но в която в същото време решенията се бавят до последния момент, за сметка на воденето на предизборна кампания от парламентарната трибуна.

Три може би не е чак толкова свещено число.

---

* Линк към решението на КС.

Най-четените