Всеки, който някога си е мислел, че война между Русия и Украйна би била кратка, е бил наивен.
Наивни бяха самите руснаци, когато в началото на своята инвазия подцениха възможностите на своя противник и готовността на НАТО за отговор.
Наивни се оказаха и всички от другата страна, които си помислиха, че текущата офанзива на украинската армия ще съкруши силите на Москва за седмици и ще ги изтласка обратно до изходните им позиции от февруари 2022 година, когато започна всичко.
Само че войната не започна тогава. Тя върви още от анексията на Крим и бойните действия в Донбас преди почти десетилетие, като изобщо не е спирала.
През 2022 година просто ескалира в друга фаза с директната намеса на руската държава.
Отдавна трябваше да разберем, че това ще е война на изтощение с много измерения.
В Москва знаят този факт и вероятно се подготвят за ново замразяване на конфликта, докато с успокоение наблюдават признаците за разклащане на западната решимост за подкрепа на Украйна.
Това стана особено видимо през септември при посещението във Вашингтон на украинския президент Володимир Зеленски, където определено не бе посрещнат радушно от всички.
Макар и все още да има твърдата подкрепа от администрацията на президента Байдън и повечето демократи в Конгреса, нещата съвсем не изглеждат така що се отнася до републиканците.
Социологическо проучване на университета Куинипиак от март 2022 година показва, че тогава Зеленски е бил със 77% рейтинг сред демократите и 61% при републиканците. Едва 6% от републиканците и 2% от демократите са имали негативно отношение към него.
Повече от година по-късно ситуацията изглежда доста по-различно. Изследване на Gallup от юли показва, че благосклонността на републиканците към Зеленски е спаднала до 51%, а вече цели 41% не го одобряват изобщо.
Над 55% пък смятат, че САЩ трябва да намалят подкрепата си за Украйна в конфликта.
Демократите от своя страна демонстрират нарастваща благосклонност от 75% към Зеленски, докато цели 86% настояват Вашингтон да запази или увеличи усилията си.
Цифрите са доста категорични и са показателни за политическото разделение между двете водещи американски партии по отношение на Украйна и ролята на САЩ в конфликта.
Това се отрази и на дебатите за федералния бюджет, който бе приет в последния момент заради настояването на част от републиканците в Конгреса да се отложи предоставянето на пореден пакет военна помощ за Украйна.
Киев е напът да загуби и друг съюзник тук в Европа, след като парламентарните избори в Словакия бяха спечелени от популиста Роберт Фицо, който от дълго време се заканва да спре подкрепата на своята страна.
Ако успее да състави кабинет, това ще означава, че в рамките на Европейския съюз вече ще има двама държавни лидери - Фицо и унгарецът Виктор Орбан - с готовност да наложат вето на всяко действие в помощ на Украйна.
В Полша също предстоят избори. Дори в страната с най-активна подкрепа за Украйна в момента се забелязва известно пропукване покрай скорошните спорове с Киев за вноса на украинско зърно.
Затова и в реториката на премиера Матеуш Моравецки и неговата партия "Право и справедливост" все повече се прокрадва идеята да се премине към увеличаване на собствения отбранителен капацитет и да се намалят доставките за Украйна.
Ако основната сила в НАТО и дори страните, които са на самата граница на конфликта, в крайна сметка започнат да се колебаят, тогава какво остава за всички останали?
Ясно е, че важно място заемат изборите. В САЩ тече президентската надпревара, в Полша не е ясно дали "Право и справедливост" ще останат на власт, а пък в Словакия популизмът на Фицо и умората от войната вече дадоха отражение върху резултатите.
За съжаление се оказва, че някои от най-големите достойнства на демокрацията в момента работят срещу нея.
Историята досега е показала, че авторитарни режими и диктатури срещат по-малко вътрешна нестабилност по време на продължителни военни конфликти, отколкото демокрациите.
Причината се крие в концентрацията на всички управленски ресурси в един тесен властови център, който лесно може да прикрива или да се справя с вътрешно недоволство. Особено в руския случай и едно общество, системно научавано да бъде безкритично към управляващите си.
В Русия смяната на режима много трудно би могла да се случи през гражданите.
От тях нищо не зависи и затова президентът Путин няма място за притеснения, че ще му бъде оказан сериозен обществен натиск заради спадащ стандарт на живот вследствие на войната и икономическите санкции.
Всъщност ниският стандарт на живот до такава степен се е превърнал в норма за мнозинството, че за него е далеч по-приоритетно страната да води псевдо антиколониална борба в Мали или изфабрикувана война за своето оцеляване на територията на чужда държава.
Ако приемем, че в конфликта на изтощение между Запада и Русия ще надделее страната с повече готовност да прави жертви в името на победата, то Русия определено има предимство. В Кремъл просто имат далеч по-малко скрупули какви жертви ще даде руският народ.
За Европа и САЩ е далеч по-различно. Лидерите трябва повече или по-малко да се съобразяват с всяка флуктуация на общественото мнение, ако искат да запазят управлението си или да стигнат до него.
Няма значение, че Европа, САЩ и НАТО са в пъти по-силни от Русия в икономическо и военно отношение, когато отвикналите от война граждани не могат да осъзнаят важността на конфликта и съответно не могат да приемат развалянето на комфорта им.
Западът се е възстановявал от далеч по-тежки кризи от високи цени на енергията, инфлация и забавен икономически растеж. Очевидно са избледнели спомените от Втората световна война.
Международната подкрепа остава ключова за способността на Украйна да продължи да се защитава. Нейното намаляване няма да доведе до категорична победа за Кремъл, но последствията ще бъдат подобни и дори изтребителите F-16 няма да помогнат тогава.
При положение, че надделее агресията, особено в резултат на колебливата решителност на западните съюзници, Русия ще получи време да се подсили и да добие достатъчно увереност да атакува отново.
Сега определено не е моментът за колебание. Не бива да се залъгваме.
Това не е просто една война за полетата на Украйна. Изправени сме пред глобално ценностно, идеологическо, икономическо и политическо противопоставяне, от чийто изход зависи бъдещето на всеки от нас.
