Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как МОН си направи сметки без кръчмар за учителските заплати

Главоломното повишение на заплащането предизвика небивал интерес към учителската професия. Снимка: БГНЕС
Главоломното повишение на заплащането предизвика небивал интерес към учителската професия.

Когато бившият образователен министър Сергей Игнатов каза преди малко повече от две години, че размерът на учителските заплати трябва да гони средното възнаграждение в IT сектора, масово се реагира с присмех, понеже тогава подобно изказване изглеждаше лишено от каквато и да е връзка с реалността. 

За този скептицизъм си имаше причина. Цели десетилетия доходите на учителите бяха застопорени на трицифрени суми от по 400, 500 и 600 лева и по нищо не изглеждаше, че колелото ще се завърти в тяхна полза. Но напук на мрачните прогнози - то се завъртя.

На изпроводяк при представянето на дейността в рамките на кабинета "Петков" Министерството на образованието представи доклад, в който има една добра и една лоша новина.

Добрата новината е, че ниските учителски заплати от близкото минало вече са спомен. С две последователни повишения през последните 7 месеца, средното месечно възнаграждение за гимназиалните преподаватели у нас стигна 2032 лева, повече от средната работна заплата за страната, която е 1593 лева.

Като това не е всичко.

Главоломното повишение на заплащането предизвика небивал интерес към учителската професия. Сега, на прага на новата учебна година, за една свободна позиция на преподавател се борят 20 души, казва доскорошният образователен министър Николай Денков, поставяйки в шах и мат всички, които преди години смятаха, че завършилите педагогика и филология ще мизерстват цял живот.

Всичко това щеше да е чудесно, ако не беше втората част от изводите на МОН, която хвърля дебела сянка върху постижението с отлично платените учители. По-конкретно - безконтролната дейност на директорите, които назначават кадрите в бранша при невиждано високи доходи.

Бившият вече министър Денков призна, че и под негово ръководство МОН не е успяло да състави механизъм за коректна отчетност на училищните директори, така че да има безкомпромисно ясна картина на пътя, по който преподавателите стигат до класните стаи.

В настоящия си вид процедурата е по-скоро формална - директорът обявява свободната позиция, кандидатът подава стандартните документи и отива на събеседване. А какво се случва на въпросното интервю на четири стени, знаят само участниците в него.

Проблемът на тази процедура е, че разчита главно на съвестта на директорите - че те няма да си свършат работата само на хартия и през пръсти, скрити зад тонове бумащина.

Незнайно защо МОН продължава да гласува пълно и безпрекословно доверие на училищните директори и поне по установения регламент им вярва, че те ще се погрижат да назначат преподаватели, които разполагат с мотивацията, нагласата и способностите, за да водят часовете на учениците.

Нещо повече, образователното министерство и да иска, не може да направи пълна инспекция на назначенията, защото не разполага със система от дефинирани обективни критерии, която да поставя под съмнение дейността на директорите.

Към момента МОН се води по отделни сигнали на родители към регионалния инспекторат и проверява на парче.

Този пропуск заедно с безпрецедентно повишените учителски заплати от тази година оформят една потенциално порочна структура, пълна с хора, които гонят високите доходи и пет пари не дават за качеството на българското средно образование.

С тази тези притеснения зад ъгъла, няма как да не се появяват съмненията, че МОН избърза с вдигането на възнагражденията в сектор педагогика.

Разбира се, това не означава, че учителите не заслужават повишението или че трябва да върнем обратно унизителните заплати. Означава, че вероятно образователното министерство не подреди правилно приоритетите си.

Преди да удари учителската заплата "в тавана", може би трябваше да помисли как проверява качеството на кадрите в системата, а не да превръща парите в единствената примамка.

Напълно естествено е кандидат-учителите да се изкушат от парите. Нормално е и 2000 лева заплата в условия на инфлация да доведе до силен интерес и МОН трябваше да го предвиди, като осигури по-взискателен метод за запълване на свободните позиции и впоследствие да проверява решенията на директорите.

Увеличението на учителските заплати безспорно е добра новина. Но това не е достатъчно, за да видим в системата тези преподаватели, които наистина имат мотивацията и уменията да подкрепят всяко дете да развие потенциала си, да прескочи матурите и да се справи в университета.

Може и да ви звучи идеалистично, но без тези неща по-високите заплати остават само медиен шум, който по никакъв начин не води до по-качествено образование.

Независимо от зрелостните изпити, независимо дали учениците усвояват материала, или не, учителската заплата ще продължава да си тече, без да е обвързана с резултата на децата.

А като се добави и участието на директорите, над цялата процедура се сгъстява мъгла, която скрива каква част от българките учители са наистина добри в работата си и каква част от тях са попаднали в системата просто защото са алчни или "с връзки".

Не обичам обичам особено поговорките и сентенциите, но има една мисъл Боб Талбърт, която може да се окаже лош пророк в настоящата ситуация, ако не се намери решение - "Добрите учители излизат скъпо, а лошите - още по-скъпо".

   

Най-четените