Ескалацията на напрежение около казуса с Източна Украйна сякаш развърза ръцете на Кремъл да изкаже всичките си блянове и мечти за връщането на света към времената на СССР и Желязната завеса.
В продължение на вече около два месеца стратезите в Москва поставят на масата едно след друго тотално неизпълними искания, включващи радикално отдръпване на НАТО от Източна Европа, изтегляне на оръжия и сили, забрана Алиансът да се доближава до Русия и т.н.
А сега външното министерство на страната пряко засегна темата за отдръпване на НАТО от България и Румъния, просто за да могат в Кремъл да се чувстват спокойни и сигурни и да не вземат от уплах да нахлуят мощно в Украйна.
Да започнем с това, че вероятността НАТО действително да се изтегли от страните от Източна Европа, без те сами да са го поискали много ясно и много изрично, клони към нулата.
Въпросът в конкретния случай обаче е, че реалната възможност да се стигне до инвазия в Източна Украйна е наистина малка. Подобно нещо може да се приеме за смел и едва ли не патриотичен ход в Русия, но ще коства твърде скъпо за руската икономика, да не говорим цената на човешките животи, които ще се изгубят.
Абсолютен факт е, че Русия е една от най-могъщите във военно отношение държави в света, но не може по никакъв начин да се каже, че днешната Украйна е беззъба, след като вече седем години нейните войски се каляват в този къкрещ конфликт със сепаратистките сили в Донбас, а армията мина през един безцпрецедентен етап на модернизация на всяко едно ниво.
Сякаш осъзнавайки това, Москва изкарва на преден план своята кауза максимум - всички мечти и мокри фантазии от главата на военното ръководство в Кремъл се излагат като едва ли не задължително условие, за да седнат руснаците на масата за преговори със Запада.
Това обаче е просто поредната хитрост, която Путин и хората му използват в случая. От една страна, те изхвърлиха въобще участието на европейските сили и на самата Украйна от уравнението, обръщайки се директно към САЩ като единствен фактор на влияние.
От друга пък идва тази голяма кошница с желания и тук максимата е проста - ако искаш да постигнеш нещо конкретно, поискай петорно повече от опонента си. Така, когато преговорите стигнат до финалната права, ще имаш възможност да постигнеш желаната цел. Ако преговарящите ти са особено умели, току-виж вземеш и още нещо.
В момента основното желание на Русия е НАТО да не стъпва на украинска територия, тъй като това поставя напрежение твърде близо до собствените граници на Русия. Ако Киев влезе в Алианса, това ще означава, че украинските власти ще разполагат с възможност да разполагат на своя територия войски и оръжия от НАТО, за да гарантират своята сигурност, а това е неприемливо за президента Путин и военния елит около него.
Общата политика на Русия от вече десетилетие насам е проста - всички съседи на страната трябва да са слаби, разкъсвани от вътрешни проблеми и съответно лесно контролируеми.
Беларус продължава да е перфектен пример за това, а ако си спомним как изглеждаше Украйна преди 2013 г., това също ще даде ясна представа как би изглеждала перфектната държава съседка за тях.
Истината е, че за Русия самата идея, че по-малки държави могат да имат някаква собствена политика, е чужда. Самото хрумване, че страни като Беларус, Украйна, Естония, България или който и да е друг бивш сателит на СССР, може да прокарва своите собствени интереси, не звучи правдоподобно.
Напротив - в руската пропаганда такива страни задължително се контролират от чужбина - Запада или в частност САЩ решават какво да се случва с тях, а единственият им момент на свобода е, когато изберат да бъдат контролирани от Москва... което по някаква причина така и не се случва.
Защото действително досега не сме виждали държава, която да е била поставена наистина пред избор между обвързване с Русия или обвързване със САЩ, която да си е казала, че с Големия брат на Изток ѝ е по-добре.
И на нас ни остава да си припомняме този урок и да игнорираме подобни шумни претенции. Тяхната цел е именно такава - да създават вълнения и да "вдигат мизата" в надигрването с НАТО.
Макар и крайно обидни, подобни подмятания от висшите лица в Кремъл не представляват истинска заплаха. Те са лаят на едно куче, което осъзнава колко лошо ще стане, ако действително тръгне да хапе.
