Израел претърпява най-големия си шок от точно 50 години насам.
На 6 октомври 1973 година коалиция от арабски държави едновременно атакува Израел навръх религиозния празник Йом Кипур. В ранните часове на 7 октомври 2023 година терористичната организация "Хамас" извърши най-мащабната операция в своята история.
Случайно или не, тази атака съвпадна с годишнината от Октомврийската война.
Oбщото в случая е, че Израел отново се оказа изненаданата страна в едно стряскащо напомняне, че мирът в Близкия изток е абсолютен мираж.
За разлика от поредицата сблъсъци на Израел в Газа с "Хамас" и "Палестински ислямски джихад" през последните години, които приключваха за дни, сега изглежда сме изправени пред вероятността за широкомащабен конфликт с дълготрайни последствия.
Въпреки изненадващия и шокиращ характер на ситуацията, тя сякаш постепенно градираше до сегашното си положение на фона на един затворен кръг от периодични ескалации на насилие и среда на радикализация от двете страни на конфликта.
В Израел след няколко години политическа нестабилност в крайна сметка на власт дойде най-консервативното правителство в историята на страната, където човек като Бенямин Нетаняху се явява най-умерената фигура, стоейки до екстремистките си коалиционни партньори в лицето на ултрарелигиозните националисти Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир.
В същото време от другата страна стои застаряващият и болен лидер на Палестинската автономия Махмуд Абас.
Той е начело на безпомощно и неефективно правителство, затънало в корупция и обградено от "Хамас" и "Палестински ислямски джихад", които не само получават оръжие, екипировка и обучение от Иран, но и действат като част от по-широката мрежа от прокси съюзници на Техеран през Ирак, Сирия и Ливан до Израел.
Ясно бе, че насилието ще продължава при положение, че от двете страни на израело-палестинския конфликт инициативата се води от крайни фигури и радикали, които не оставят никакво пространство за диалог.
Едва ли обаче някой е предполагал, че ще се стигне до такъв шок. Или най-малкото - че израелската система за отбрана ще проспи атака, чиято сложност и мащаб предполагат дълго време на планиране и подготовка.
Как и по какъв начин подобно нещо е било пропуснато са въпроси, за които тепърва ще се търсят трудни отговори.
Дали израелската държава не живя твърде дълго във фалшива заблуда за сигурност и абсолютно превъзходство над всички останали в региона?
Там вече трябваше веднъж да се будят от подобен сън през 2006 година при инвазията на Ливан. Тогава няколко отвлечени израелски войници се превърнаха в повод за пълномащабна война и неуспешен опит за пълно ликвидиране на "Хизбула".
Това доведе до редица реформи и години, в които Израел необезпокоявано извършваше военни удари срещу цели на Иран и "Хизбула" в Сирия. Дори в самия Иран от време на време се случват мистериозни аварии на ключови обекти със стратегическо значение за ядрената програма.
Логично е в Техеран също да се опитват да използват своите лостове за влияние. Това важи най-вече с оглед на перспективата за назряващо нормализиране на отношенията на Израел с арабските държави. Една ос на сътрудничество, която определено не е в интерес на Иран.
Само преди няколко седмици престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман заяви, че неговата страна е близо до постигането на споразумение с Израел през посредничеството на САЩ.
Тогава той подчерта, че все пак палестинският въпрос продължава да бъде особено важен и трябва да бъде разрешен.
За всеки е видно обаче, че съдбата на палестинския народ отдавна няма значение. Тяхната кауза е важна доколкото има ключово значение в колективната арабска идентичност и в тази си роля се използва за политическите цели и амбиции на регионалните лидери.
Така че засега за нормализиране на отношенията и дума не може да става. Агресията на "Хамас" ще принуди Саудитска Арабия и останалите монархии в Персийския залив да се върнат към традиционната си позиция в подкрепа на палестинците и да се дистанцират от Израел.
Всичко различно от това би ги поставило в крайно некомфортна вътрешнополитическа позиция.
Със сигурност подобно развитие на ситуацията представлява точка в актива на Иран, където от дълго време се опитват да се представят за приятели на палестинците, но едва ли ги считат за нещо повече от инструмент срещу Израел.
Разгледано от тази перспектива, събитията от уикенда имат малко пряка връзка с палестинския народ и по-скоро са обвързани с динамиката на отношенията в Близкия изток. Затова и израелският отговор би трябвало да бъде съобразен с тях.
Лошото в случая е, че проблемите са твърде много, а опциите - твърде малко.
Атаката бе толкова брутална, че психологическото ѝ въздействие върху израелското общество се сравнява с това, което оказа 11 септември върху американците. Има сериозен натиск за бърз, категоричен и окончателен военен отговор срещу "Хамас".
Като се има предвид огромният брой загинали и отвлечени цивилни, на дневен ред стои реалната перспектива за окупация на Ивицата Газа.
Днес вече бе наложена пълна блокада на територията, а очакванията са скоро да започне и широкомащабна военна операция на терен, след като бе обявена мобилизация на 300 000 души.
"Цената, която Ивицата Газа ще плати, ще бъде изключително тежка и ще промени реалността за поколения напред", обяви военния министър Йоав Галант, а преди него Бенямин Нетаняху обеща да унищожи напълно "Хамас".
Подобна закана при всички положения ще се превърне в кървава баня. Голяма част от стотиците заложници ще загинат, а цивилните жертви сред 2,3-милионното население на Ивицата Газа със сигурност ще бъдат огромни.
За последно Израел държи постоянно войници там през 2005 година, след което те са изтеглени окончателно. Следва вътрешен конфликт за контрол между "Хамас" и умерената "Фатах", след който територията окончателно попада под властта на радикалите.
През годините израелската армия на няколко пъти е провеждала военни операции на терен в Ивицата Газа, но рядко е навлизала в дълбочина именно заради голямата вероятност от много жертви и изпускане на конфликта от контрол.
Сега той е на една крачка от избухване и на Западния бряг, а по северната граница "Хизбула" винаги е в готовност да налее масло в огъня.
В един момент Израел лесно може да се вкара във военна ситуация на най-малко три фронта и като допълнение да загуби шансове за нормализация на отношенията със Саудитска Арабия.
Откъдето и да го погледнем, атаките от уикенда 7-8 октомври ще са само началото на един пореден епизод от безкрайното насилие в Близкия изток.
