Неделя. Среща ме един приятел на улицата и ми вика: ти сега депутат ли си? Ха добър ден! Неудобно ми стана някак си, аз дори кандидат не бях. Въпреки активността ми във фейсбук и добитите лайкове, "Демократична България" не ме оцени подобаващо за гражданската си квота от инфлуенсъри. ГЕРБ си имат вече Дани Митов и с това се изчерпва щатът им за десни градски интелектуалци. На заплата, имам предвид, на хонорар не си е работа. За антикомунист като мен БСП не е опция. Една идея твърде консервативни са ми в лявото.
ДПС са спорен вариант, те винаги изглеждат главния злодей, чак после се оказват от добрите. Мая Манолова би ме припознала, но не съм достатъчно гъвкав. А тя е спец в изправителна гимнастика, нека не си кривим душата. Проверих дали случайно не съм в листите на ИТН сред останалите случайни хора. Може пък Тошко и Филип да са ме турили, без да ми кажат. Те малко майтапчии си падат. Уви, не забелязах да има такъв депутат. Така че му отвръщам аз на моя приятел, така и така, не съм. Ама виж, отпуската съм си я букнал още отпреди 45-тото Народно събрание. И не ми се щеше да си я пропилявам заради управлението. Отивам на море. Нека веднъж поне те работят, докато аз почивам. Да видят кой е баш суверенът тая седмица.
Понеделник. Вие давате ли си сметка, че езикът е трансджендър. Имаме хем годишен отпуск, хем платена отпуска. Тая дума не може да си определи пола, а е сред традиционните семейни ценности открай време. Дошла е по руска служебна линия, сериозно ви говоря. По време на османските работодатели не сме имали почивки. Но после сме ги извоювали, наред с държавността. Правим си наша администрация и приемаме русизмите: първите руски туристи в следосвобожденска България. Оттам, по военно-учрежденска линия имаме думата "отпуска"; де те отпусне малко началството и после пак да си на разположение.
Апропо, и "отставка" също е по тая линия, да напуснеш поста ще рече, ама без да се завръщаш. Но сега я скандираме малко неправилно. Махнали сме т-то от оригинала и пускаме да се завръщат. Нищо, важното е реформи да има. Аз през това време вече потеглям към Черноморието. Коя магистрала да използвам, та да не каже Бойко, че пак на него трябва да съм благодарен?
Вторник. Изправи се, море от бетон. Идвам. И румънците също идват. Кога толкова вдигнаха стандарта?! Достатъчно стар съм, да помня времената, когато у нас нямаше такова словосъчетание "румънски турист". Пътьом разбирам, че Мая и компания имат нова редакция на движението. Пак се залага на изправянето, но сега името им щяло да включва "Ние идваме", наместо старото "Мутри вън". Чудесна идея. Дори си мисля да им предложа тази втората част да си остане променлива. За по-ясна комуникация, сещате ли се. Например ИТН правят след дъжд консултации, те отиват. После може: Изправи се. Тук сме. Или по-кофти вариантът: Изправи се. Тръгваме си. Но имената нямат значение - нито на партиите, нито на депутатите. Важни са действията.
Хората на Слави разправят, че щели да разговарят с всички, без ГЕРБ. Демек и с ДПС значи. Което за мен е неопровержимо доказателство, че Ники Василев нямаше нищо общо с Доган. Соколът знае как кандидатурите му да оцеляват народните брожения. Друг предложи и Пеевски, ако помните.
Сряда. Започва работата си 46-тото Народно събрание. Пак цари възбуда и оживление, все едно Мария Бакалова е на червения килим, не Татяна Дончева. Аз следя събитията дистанционно - от плажа. Потят с тия костюми на жегата избраниците, докато народът е по бански. Ива Митева ми е дежа вю. Макар че за толкова кратко я мернах преди, та не можах да я забравя като хората. Пак ще е председател на парламента. Изравнява рекорда на Цецка Цачева с две народни събрания на сметката. Кой знае, до края на годината дори може да поведе в резултата.
Освен ако и тя не стане изведнъж Майка на нацията. Видяхме, че в ИТН не са застраховани от абсурдни кандидатури на отговорни постове. Нямам нерви повече да гледам новините, ще ида да се топна в морето, дано е по-чисто. Навсякъде врещят дечурлига. Чувствам се като в Тик Ток. Ама деца, какво да ги правиш. Хем досадно, хем нали за тях е всичко. Апропо, това, дето казват, че не ти избираш децата си, а те теб, дали е вярно? Не ми го побира акъла що за неглеци са тогава децата на Джеф Безос.
Четвъртък. Лежа на хавлията и гледам небето. Мисля си за космонавтиката. Световната, имам предвид. Не само нашата със Северна Македония. Ако имаш достатъчно пари, можеш вече да летиш с ракета. Че и да се върнеш. Едно време само кучета и маймуни са пращали там горе, сега - милиардери. Колко само се е развило човечеството. Чудя се дали Джеф ще погледне от люка си горе, за да му помахам от моя свят.
Тук някакви неслучайни местни застреляли по милост диво прасе и природолюбителите веднага скокнаха колко неправилно е това. Абе, главанаци, нали утре това диво прасе ще се озвери, ще нахапе някоя бедна гъбарка и сами ще настояваме да бъде отстреляно за по-сигурно. За нищо го нямате вече хуманизма. Един прост глиган слагате на кантара заедно с представителите на регионалната фауна. Джеф Безос е в Космоса, вие тук още за тумбака мислите само и прасетата.
Петък. Чудя се кога ли и Зукърбърг ще си сглоби ракета, да не изостава от космическата надпревара с другите визионери. То формално неговата ракета ще е наша: хем фейсбук ние го разработихме с лични усилия, хем нали Марк бил наполовина българин, хайде малко и да се погордеем с него. Особено нещо е националната гордост. Твоята винаги е по-добра от тая на комшията. Едно е Мария Бакалова да те прави щастлив с Кан, друго е Стъки с неговото канче. Надявам се да имаме много поводи за гордост на Олимпиадата. Днес започва поредното голямо събитие, на което спортът ще се опита да няма общо с политиката, докато коленичи. Последно, цветът на кожата има ли значение или няма при атлетите?! Сериозно се питам, дето вече пети ден се опитвам да почернея. Плажът предлага съвсем естествен трансрасов преход.
Събота. Мария Бакалова също е в почивка, на родното море си е. Но и нея не я оставят на мира с глупости. Гледам, кметът на Бургас Николов много държи да я направи почетна гражданка и да се снима с нея, преди да го е изчегъртала новата власт. Подарява ѝ икона. Дано си я сложи момичето точно до почетния Аскеер. Знаем ние как да проявим уважение, така че баш като подмазване да излезе. Тя е мила и отзивчива, баш като с Джулиани. Ако беше по-религиозен в подаръците, може би друго щеше да е. Все тая.
Драматичното изпълнение на деня обаче несъмнено принадлежи на друг велик наш актьор: Бойко Борисов. Такова превъплъщение, такъв заряд. Истинска шекспирова трагедия на село. Само не разбрах препратката с таралежите. Ясно, че монологът трябваше да има комедийни елементи, за да се радва зрителят, а и бившият премиер обича животните: кучета, мисирки, октоподи. Ама какъв е сега тоя таралеж?! Борисов не беше ли тигър?!
