Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: У нас времето го мерим от боб-сарми до дробсарми

Мило гневниче: У нас времето го мерим от боб-сарми до дробсарми Снимка: iStock

Неделя. Постоянно изоставаме. Не само за Еврозоната и Шенген, ами и за Великден даже. Ето, в Европа вече го достигнаха, а при нас е едва Цветница. Като празник, имам предвид, не като разпределение на политическите сили в новия парламент. Там и без да се раздават клонки, прогресът ще е на въ́рба.

Но стига с тая политика. Нека бъдем по-духовни. Нахъсан съм да изгледам финала на "Войната на буквите". За да знам барем кой печели. Освен продуцента. Уви, сигурно съм пропуснал нещо в развитието, защото едвам се ориентирам какво става.

Някакъв славянски сепаратист наръга патриарха, Захари Бахаров си би главата с камък, после хвана зайче в гората. Ромейската принцеса, дето шпреха по рождение безупречен български, бърса графити от дувар и накрая цялата ни армия от осем човека отиде да се бие с маджарите, като преди това изрецитира азбуката докъдето я знае. Впечатлен съм! Цяло чудо е, че изобщо сме оцелели дотук

Понеделник. Започва Страстната седмица. То почти всяка ни е такава във фейсбук, ама тая поне съдържа религиозен мотив. Далай Лама помолил някакво момченце да му посмуче езика и сега всички вдигат олелия до небесата, все едно е кой знае какво. Стара източна традиция, не е ли ясно? Брежнев навремето я прилагаше на де що има социалистически лидер. Целта е да се намери общ език.

В новия парламент тепърва ще я изпробваме и ние. Отчитам като грешка единствено, че Далай Лама никога не помоли Ричард Гиър за същото, а бяха толкова близки навремето. Все пак мисля, че трябва да бъде ограничен достъпът на недозрели индивиди до висши религиозни водачи като папи, владици или Иван Костов.

Иначе виждате какво се случва. Една грешна аудиенция и Далай Лама рязко става по-кринджав целувач и от Ергенът даже. Да ме простят езиковедите за думата "кринджав".

Вторник. Не останаха институции, на които да се вярва безрезервно, да му се не види. CNN в това число. Твърдят, че сме дали изтребители на Украйна, а ние не сме напълно сигурни, понеже така или иначе не можем да им хванем бройката.

Ама че на партньори случихме обаче. Държат всяка помощ да се афишира публично и ако случайно свършим нещо тайно за заблуда на противника, веднага ни изтипосват. После иди обяснявай, че нямаш изтребители. Каквото и да става с тая война, ние сме в ролята на партизаните.

В това време следизборният размисъл дава нови плодове. Лена не иска вече да е депутат. Щяла да съсредоточи силите си за местния вот. Напълно съм съпричастен към промените в настроението на една жена, това е повече от естествено. Но като феминист много ще се ядосам, ако разбера, че някой насила я кара да се занимава с политика, а тя все не смогва да избяга от порочния кръг на властта, за да запълни някаква квота или нещо подобно.

Сряда. Велика сряда. Парламентът започна работа, ако това е правилният термин за народните ни събрания напоследък. Вежди пак е уж временно на председателското място, за останалите ще се караме после. Асен Василев предлага да се избира шеф на парламента на ротационен принцип между ГЕРБ и ПП. Страхотна врътка. Много по-смислено, отколкото целия парламент да въртим всеки път отначало.

Аз откога-откога съм предложил всеки депутат да се пробва за по ден да ръководи от трибуната. Или пак мислите, че и тоя път няма да успеят да се изредят всичките 240 преди следващите избори. Както и да е. Краят на работния им ден дойде по-бързо и от нашия.

Разбираемо. Празници са все пак. Яйца, козунаци, ала-бала. Бюджетът не е заек, да избяга. За държавния говоря, не за вашия в магазина. Цените са до небето, но днес и без това е Световният ден на космонавтиката.

Четврътък. Според мен депутатите трябваше да се съберат направо след Великден, като са се поуталожили страстите. Днешното заседание, чета, било едновременно най-краткото, но и най-дългото. Понеже хем изкарало само две минути, хем щяло да продължи след празниците. Като целия ни парламентаризъм.

Или по-скоро като брачния живот на Джизъса. Говори се, че щял пак да се развежда. Булката му се объркала. Не разбрала веднага що за човек е от толкова татуировки. Но откакто давали Сървайвър, вече нямала илюзии. Виждате значи, че телевизията може да руши връзки; не е само цветя и рози.

Един ден и избраницата на Евгени ще изгледа цялото предаване и тогава ще започнат истинските му мъки. Сега нека си играе колкото ще на Далай Лама. И все пак мисля, че от Благо щеше да излезе по-добър Ерген. Три пъти щеше вече да е женен до тоя етап на предаването.

Петък. Разпети. Не се яде, пие и работи. Съвременната традиция се фокусира най-вече на последното. Минава се под масата. За здраве, не като практика за споразумения. Това остана в миналото, при нас вече всичко е прозрачно повече и от видеозон. Ето, изяснява се на обществото, че Лена е бременна. Честито! Така трябваше да каже още завчера, не да ни баламосва с местните избори. Макар че бременността също е вид местен избор.

Замислих се за древна Юдея. Едно не може да им се отрече точка - имали са изключително бързо работеща съдебна система. Между ареста и изпълнението на присъдата едва остава ден за боядисване на яйцата. А ние тук не можем да вземем решение какво да правим подсъдимите с години. Толкова сме по-добри и човечни в сравнение с едно време. Затова Митьо Очите ще си кара и тия празници вкъщи, а Емили Тротинетката ще продължи да трепери в килията.

Събота. Сънувах, че ям от скъпия козунак. Блаженство и кошмар едновременно. Топеше се в устата по-бързо от спестяванията ми. Събудих се с облекчение. Чувствам се малко по-богат, като си спестя нещо такова. Затова обичам да гледам репортажи за цените на празничната трапеза. Толкова повече неща можеш да си позволиш, като не си ги купиш.

Дано ми разберете правилно икономическия модел. Не е ли странно колко сме фиксирани в храната по празници? Имам чувството, че измерваме времето от боб-сарми до дробсарми и обратното.

Както и да е. Наближава моментът да се честитим. След Великденския пост идва Великденският лайк.

Напомняме си за Чудото в социалната мрежа. Как дори там можеш да си мил и благ за ден. Поздравът достига, разбира се, само до тия, дето са ни апостоли и последователи. За блокираните Възкресение под каквато и да е форма няма.

 

Най-четените