Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Всичко е скочило, а не помня някой да е казвал "хоп"

"Страх ме е да кажа на жена ми "скъпа", че го приема буквално и започва диета. Че и аз покрай нея." Снимка: БГНЕС
"Страх ме е да кажа на жена ми "скъпа", че го приема буквално и започва диета. Че и аз покрай нея."

Неделя. Каквото щете мислете за канадските тираджии, но едно не може да им се отрече: умеят да правят тапи. Уви, не чак толкова мащабни като на изходите на София по празници. Само тогава би имало смисъл да ги отрази репортер от национална телевизия. А не сега, като са преценили в нюзрума, че не ни е работа да слушаме за това. Безинформацията е за предпочитане пред дезинформацията, дума да няма.

Аз обаче имам чисто лингвистичен проблем. Думите "свобода" и "конвой" не ми се връзват. Антоними са. То от охранители на свободата вече не виждам къде е границата ѝ. Поне с Украйна браздата между добри и лоши надзиратели е ясно очертана.

Междувременно Надал спечели Australia Open и доказа, че е най-добрият ваксиниран тенисист на турнира. Един ден може дори да премери сили с антиваксър. Иначе поздравления за организаторите, че останаха верни на традициите и зорко конвоираха тяхното си схващане за свобода. Опазихме света от опасните тенис ракети, та зенитните на Путин ли ще ни се опрат?!

Понеделник. Днес е голям национален празник. Денят в памет на жертвите на комунизма. Нямате ли усещането, че всички умират да се пишат такива, включително Корнелия Нинова и противниците ѝ в БСП. Коалиционните им партньори от Демократична България поставят цветя на мемориал, за да се помни завинаги как отечественофронтовците унищожиха градската десница. Президентът също отдава почит, понеже в отсъствието на Бойко сега той се е нагърбил с важната задача да ни пази от комунистите. От фашистите ни пази Хазарта. Съвсем объркахме македонските историци с тия маневри.

В това време някакъв добросъвестен гражданин е заснел клипче с човешка трагедия пред болнична регистратура. Спазването на правила и мерки се оказва, че не само пази животи, но и застрашава. Каква изненада. Народът масово издава присъди на когото му падне, докато потресен скролва в телефона си. Лош беше Народният съд едно време; съвсем друго нещо ни е сегашният.

Вторник. Предложили са СЗО за Нобелова награда за мир. Чудесно решение. Без тях щяхме да се изтрепем в тая пандемия много по-бързо; с неоценимата им подкрепа вече втора година ни отнема. Давайте им наградата и да се приключва вече. НАТО също са сред номинираните. Въоръжените им сили са много по-мирни от руските, от самолет си личи. Не включвам нашите в това число, защото те отдавна почиват в мир и тая награда ни е малко закъсняла.

Яд ме е обаче, че никой не оценява опитите на Кирил Петков да ни помири с Македония. А той дори Чехов, Толстой и ОМО Илинден успя да намеси в процеса. Мъмри го президентът, че минавал границата, но така са канадците - карат напред, пък каквото ще да става. Откъде да знае прогресивната общественост, че цяла Македония е жертва на комунизма. Но това беше вчера. Никоя памет не е чак толкова вечна. Пък и Югославският комунизъм винаги е бил някак си по-западен в представите ни, почти европейски даже.

Сряда. Толкова бяхме улисани тия дни да говорим как сме се почувствали, докато обсъждаме чужди трагедии, че не успяхме да отразим подобаващо във фейсбук, че заваля сняг. Ако видя някой да чисти улицата си, има сериозни шансове да гласувам за него за кмет. Засега само Борис Бонев и естественото топене са кандидати за вота ми. Изринал е пред тях, все едно всяка снежинка е спечелила обществена поръчка от Фандъкова. Браво!

Толкова е работлив напоследък, чак се чудя откъде му остава време да пише такива дълги постове в профила си. Също така съм разтревожен за здравето на ромката, дето го хвалеше. Надявам се да е добре, нищо че ще ѝ спират помощите за твърдо гориво. Ама без нея всичко сам трябва да върши тоя човек. Респект за положените усилия! Резултатите са по-видими и от тия на ГЕРБ.

Четвъртък. Бих искал да поговoря за цената на тока, но нямам енергия. Всичко е скочило, а не помня някой да е казвал "хоп". Или то, викате, някой винаги си ни го подвиква. Страх ме е да кажа на жена ми "скъпа", че го приема буквално и започва диета. Че и аз покрай нея. На народ от краставичари краставици по 7 лева продават.

Трайте си, да не откажем с мрънкането си македонците от ЕС, че съвсем ще сгазим лука пред Брюксел. А и той никак не е евтин. После ще ми говорят за цената на зелената енергия. Ние марули с вкус на атомна централа още при комунизма консумирахме. Та сега ли няма да ядем доматите с колци, ако се наложи.

Но може би ни трябва перспектива. А не да сме като фолкпевиците и да не гледаме по-далеч от носа си. Апропо, толкова съм стар, че ги помня с оригиналните им носове. Тогава и те, и ние имахме някак си по-друга визия. За бъдещето, имам предвид.

Петък. Само не ми казвайте, че не виждате връзка между активността на Бербатов тия дни и постоянното натякване на Стоичков от екрана: "Дюмитрье, сабуди са". Събудил се е отдавна, стига си повтарял, Ице. Сега буди футболните клубове, дето не приеха оставката на Боби Михайлов, бетер на Корнелия Нинова и Христо Иванов. Крайно време е да има някакво размърдване, че тия наши национали са се превърнали в постоянни нобелови лауреати за мир. Сърце не им дава да бият някого, такива благи души са.

Помните ли братята македонци как си присвоиха Митко миналата година по случай рождения му ден? Според мен на него трябваше да възложим да води преговорите, за да проявят поне малко уважение към някой нашенец. Иначе оставам с усещането, че не взимат съвсем сериозно Кирил Петков и дипломатическите му реверанси. Премиерът ни може и да е наполовина канадец, ама пък ония там са открили Америка заедно с Колумб.

Събота. Каква е тая работа, дето дочувам, че щели да сливат няколко местни университета? С Харвард ли? Ако е така, подкрепям. Тамошното образование не прилича на тукашното, само необразоваността им е същата. По принцип не съм против широките обединения ангро, то самото ни правителство е такова. Обаче не разбирам защо се налага. То и сега дали си в Художествената академия или НСА - все един и същи изкуствовед излизаш. Не говоря конкретно за художествената ни гимнастика, това свързващо звено между националната гордост и тормоза над деца.

Вижте какво силово упражнение се оказа и измъчената изложба с картините на Майстора и по-другите българки. Голям зор да стане скандал, голяма мъка. Та пак всеки за кой ли път да си каже отношението за Истанбулската конвенция. След Северна Македония само тая европейска ценност остана неприета. Но съм оптимист, като гледам размаха на Киро. А що се отнася до творчеството, и аз имах подобен проект неотдавна, но с картини на Любен Зидаров. Уви, нефинансиран остана.

   

Най-четените