Най-накрая се случи това, което всички следящи войната в Украйна очакваха от известно време. Или не точно. Руският президент Владимир Путин обяви мобилизация на своите граждани, но не пълна.
Или казано с други думи на образен български език - вкарва, но само половината. А както знаем добре, само с половината нещата рядко се случват.
В случая обаче няма да бъде и толкова, тъй като според военния министър Сергей Шойгу става въпрос за частична мобилизация на около 300 000 запасняци, като това ще включва приоритетно хора с военен опит и военни специализации.
Това е само част от общия руски мобилизационен капацитет, който се оценява на около 2 милиона души, преминали професионална или наборна военна служба през последните години, от общо 20-25 милиона, влизащи в запаса от различни категории. Така би изглеждала пълната мобилизация.
Трудно е да се отговори колко от всички тях в действителност са преминали през опреснителни обучения, които да ги поддържат в годно за война състояние.
Според анализ на RAND от 2019 г. към онзи момент руската армия е имала едва около 4000 - 5000 активни резервисти, посещавали месечни или годишни обучения. Причината е липса на административен и финансов капацитет за поддържане на по-голям брой в ефективно състояние.
Затова и една от евентуалните причини мобилизацията да е частична е, че няма как да бъдат събрани за кратко време повече хора, тъй като ще са нужни седмици за преминаване през базови обучения.
И все пак включването на потенциално нови 300 000 души съвсем не е малко и по мащаб представлява безпрецедентно начинание от Втората световна война насам. По-малки частични мобилизации по региони и области е имало, включително и от началото на тази война, но за първи път се свикват толкова много хора.
А това е доста показателно за позицията, в която се намира Путин.
В своето изявление президентът мотивира действието си, изкарвайки Русия като жертва, изправена пред екзистенциална заплаха. Според Путин НАТО е успяло да унищожи СССР, а през следващите десетилетия заплашително настъпва към границите на Русия, като същевременно с това финансира всякакви опити за дезинтегриране на руската държава.
По думите на руския президент самото съществуване на неговата страна е поставено на карта. Москва не е агресор, тя просто е провела превантивна военна операция като "абсолютно необходим и единствено възможен" ход.
По тази логика "нацисткото" правителството в Киев е просто инструмент на НАТО, то тероризира собственото си население, а жителите на областите Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие едва ли не през сълзи търсят спасение от Русия.
Затова и всички те ще проведат в следващите дни референдуми за пълна териториална интеграция към Русия, като гарант за тяхното честно и безопасно провеждане ще бъде, естествено, руската армия.
Как се осигуряват "безопасни условия за провеждане на референдуми, така че хората да изразят свободно волята си" в условията на война и при наличието на окупационна армия вероятно само Путин може да каже. Не това е важно обаче, резултатите от подобен вот са ясни предварително.
Референдумите идват логично в пакет с мобилизацията, така че да има кой да въдворява ред в "освободените" територии и кой да крепи отбраната там.
Очевидно е, че руската армия загуби инициатива, имайки предвид, че отстъпи около 8000 квадратни километра вследствие на украинската офанзива от началото на месеца. Това се случи точно заради липсата на ресурси и достатъчно хора на фронта.
Сега на руските сили им трябват нови попълнения, прегрупиране и утвърждаване на властта в окупираните към момента Херсон и Запорожие, където тепърва ще трябва да се разправят с диверсанти, партизани или просто население, което трябва да бъде убедено, че е било "освободено".
Целта е референдумите просто да се проведат, така че после Русия да има формален повод да обвинява Украйна, че вече навлиза в руската държава и напада руски граждани. Нищо че единствено Путин признава тази територия за Русия (или казано на неговия език "Новорусия").
Така ще има не само повод евентуално да обяви война, необходимото условие според закона, за пълна мобилизация, но и за евентуална употреба на тактическо ядрено оръжие с цел възпиране на украинската армия.
Вариантите за използването му са обусловени в "Основните принципи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране" - документ, подписан от Путин през 2020 г., който определя две условия.
Първото не е изненадващо и гласи, че страната "си запазва правото да използва ядрени оръжия в отговор на използването на такива или други видове оръжия за масово унищожение срещу нея и/или нейните съюзници...".
Но това изречение завършва с израз, който отваря и други възможности за свободна интерпретация: "...също така и в случай на агресия срещу Руската федерация с използване на конвенционални оръжия, когато самото съществуване на държавата е поставено под заплаха."
Путин вече обвини в подобно нещо колективния Запад. Според него той подтиква Украйна да пренесе военните действия на руска територия, защото "Русия трябва да бъде победена с всички средства на бойното поле. Това ще бъде последвано от отнемане на политически, икономически, културен, изобщо всякакъв суверенитет и пълно разграбване на страната ни."
"На тези, които си позволяват подобни изказвания по адрес на Русия, напомням, че страната ни също разполага с различни средства за поразяване, в някои отношения дори по-модерни от тези на страните от НАТО. И ако териториалната цялост на страната ни бъде застрашена, ние със сигурност ще използваме всички средства, с които разполагаме, за да защитим Русия и нашия народ. Това не е блъф", каза президентът в края на своето обръщение.
Едва ли има съмнение какви точно средства има предвид.
Същите, които обясняваха как руската армия би могла да стигне за седмица до Великобритания и да обърне НАТО в бягство, сега оправдават собствените си неуспехи и слабост именно с НАТО.
Защото сегашните думи и действия не означават в никакъв случай нещо друго, освен проява на слабост.
Не мобилизацията, тя даже е закъсняла и може би дори недостатъчна. Вече за настъпление към Киев трудно може да се говори, не и в рамките на тази година и преди да бъде прекършен устрема на украинската армия. Борбата по-скоро ще бъде за съхраняване на вече завзетото и заграбено.
Слабостта се изразява в безпомощната заплаха за ядрено оръжие. Всяването на страх е една от последните възможности за Путин да убеди хората в мобилизацията, така че те да имат желание да воюват.
Добре живеещите московчани и питерци досега гледаха войната по телевизорите и не я усещаха толкова пряко, защото на фронта се изпращаха предимно доброволци и професионални войници от далечните и бедни провинции на Русия, които виждат участието си в конфликта като начин за постигане на икономическо благополучие.
Сега за много хора войната ще се превърне в истинска реалност, защото мобилизацията е на прага, а тя означава допълнително впрягане на икономиката, пренасочване на ресурси, логистика, комуникации и още много неща, които ще разклатят ежедневието на всеки един руснак, не само запасняците.
Конфликтът се оказа най-смъртоносният в Европа от Втората световна война насам, въпреки твърденията на Шойгу за 5937 жертви от края на февруари. Все по-неприятна и смъртоносна става перспективата за прекарване на зимата на украинския фронт, а само патриотизъм не върши работа в случая.
Така че обществото трябва да бъде мобилизирано чрез заплахи за действителна, екзистенциална заплаха, дори да няма такава.
Путин и кликата ястреби около него нямат възможността да действат от позицията на силата и изглеждат като едно животно, мечка ако предпочитате, което е притиснато в ъгъла. Пълномащабна мобилизация е рискова, защото не се знае как ще реагира обществото на нея, докато опитът за ограничена военна операция и смяна на управлението в Киев явно се провали.
Сега се залага на половинчатия подход да влезе "само половината".
Мечката ръмжеше, а оттук насетне ще видим дали са ѝ останали зъби да хапе.
