Ако има нещо, което да гарантира в момента сигурността на България като държава на фона на размирните времена, в които живеем, то това е членството ни в НАТО.
Без участието си в Алианса, в момента страната ни щеше да се намира в далеч по-несигурна ситуация, изправена пред заплашителен "голям Брат", който със сила да претендира, че ще решава какво ще се случва с политиката у нас.
Ако не вярвате, можете да погледнете към останалите страни от региона, които все още не са членки на този военен съюз.
Молдова е под напрежение заради казуса с Приднестровието, Грузия няма какво да направи срещу желанието на Москва да присъедини района на Осетия (откъснат преди години от руснаците с военни действия), Армения беше унизена от Азербайджан в Нагорни Карабах, след като се опита да се отдалечи от влиянието на Кремъл.
И всички знаем какво се случва в Украйна.
Русия не е съсед, който проявява особено уважение към независимостта на по-малките си съседи. И е късмет за България, че успя да се откъсне в момента на слабост на Москва, стигайки до положение, в което има достатъчно силен гръб.
Без този гръб от страна на НАТО, в момента трябваше да разчитаме само на собствените си сили и собствената си армия, за да се защитаваме.
Някои и до днес продължават да твърдят, че именно заради Алианса Българската армия е тръгнала към упадък - намаляването на активния състав и хроничния недостиг на пари. Това обаче не отговаря на истината.
Армията във вида ѝ отпреди реформата в края на 90-те е обречена на разпад - тя е твърде голяма за икономиката на страната, липсва ѝ модернизация и поглъща ресурси, с каквито държавата тогава не разполага.
Проблемът след това е в полето на българските управляващи, които дори и с участието във военния блок, пропускат отново и отново шанса да задействат обновяване на въоръжените ни сили.
Последно през 2022 г. беше проспан по най-глупав начин отворилия се прозорец за тристранни сделки, които да осигурят старо соц оръжие за Украйна, а в замяна страната ни да получи по-модерно въоръжение.
Положителният момент е, че това няма да е последната възможност и, стига да има воля у нас, модернизацията на Българската армия ще е случи.
Това е и една от добрите страни на НАТО - общност от държави, които се подкрепят в отбраната си.
Така, дори когато нямаме достатъчно бойна авиация, за да пазим сами небето си, пак има кой да го направи. Ще можем да ползваме преференциални условия за оръжейни сделки и най-важното - ще знаем, че има кой да се притече на помощ.
Старият мускетарски принцип - един за всички, всички за един.
Ако миналото десетилетие имаше съмнения, че НАТО се е превърнал в "хартиен тигър" и неизпълнима заплаха, то войната в Украйна потвърди, че всички тези притеснения са безпочвени.
Дори най-радикалните ястреби в Русия знаят, че започването на война с Алианса е твърде голям риск, който може да доведе загуба или най-много - взаимно унищожение.
Затова и там продължават да дрънчат с ядреното си оръжие - силно напомняне към НАТО, че Кремъл все още има своя последен коз в ръцете.
В момента военният блок е по-силен и сплотен от всякога.
Нещо повече - припомни се, че освен всичко друго, това е обединение на демократични държави с общи ценности и принципи - свобода, демокрация, право на лична свобода и достойнство за хората.
А това, аз поне лично вярвам, е кауза, която си заслужава да защитаваме.
