Близо три месеца протести, студентски стачки и блокиране на може би най-голямата пътна артерия в Сърбия доведоха до падането на министър-председателя на страната Милош Вучевич.
Трагедията от 1 ноември миналата година в Нови Сад, когато козирката на наскоро ремонтираната сграда на местната гара се срути и уби 15 души, събуди дълбоко таен гняв в сръбското общество. Гняв към корупцията и злоупотребите с власт, които убиват.
Току-що ремонтирани сгради не трябва да се разпадат, а властите не трябва да допускат подобни грешки да се случват, защото означават смърт. И нечия немарливост става причина животът на цели семейства да бъде почернен.
Затова и демонстрантите в Сърбия искат не само оставката на кмета на Нови Сад или на премиера Вучевич (които оставки вече получиха), а настояват за рестарт на цялата система и слизането от власт на президента на страната Александър Вучич.
---
Защо сръбският премиер подаде оставка:
---
Вучич на свой ред твърди, че в протестите има чужда намеса и външни сили искат свалянето му.
Дори той обаче не може да пренебрегне факта, че протестите в страната събират различни обществени прослойки, обединени преди всичко от гнева си към неговото управление.
От студентски протести и окупирания на университети, през рокерски групи, та до земеделски производители и представители на бизнеса - всички се координират помежду си и с подкрепят.
Миналия петък се състоя общонационална стачка, в която много бизнеси просто затвориха врати за ден в знак на съпричастност с демонстрациите, а десетки хиляди излязоха по улиците на Белград с искане за промяна на целия модел на управление на страната.
Такава ангажираност в обществото не може да се организира само с пари отвън, колкото и да му се иска на президента Вучич да обясни протестите с влиянието на някаква външна сила.
Подобна енергия се генерира само когато управляващите до такава степен са преяли с властта си, че опротивеят на мнозинството граждани.
А това изглежда е напълно валидно за Сърбия, където Вучич е на власт от 2012 г. насам. Самият той е първо премиер от 2014 г. до 2017 г., а после и държавен глава, като успява да превърне президентската институция в много по-влиятелен орган.
През годините името му е намесено в множество скандали - за корупция, за злоупотреби с власт, за силово смазване на протести. Името му дори беше вкарано във войната на наркомафията на Балканите.
---
Повече по темата можете да прочетете тук:
---
И това е проблемът с подобни партии като неговата - впиват се като октопод във властта, хващат с пипалата си всички лостове и потоци на пари, а след това разчитат на разединена и глупава опозиция, за да останат на власт. Брутално и просто хакване на демократичната система.
При демокрацията обаче хората могат да излязат на улицата и да покажат недоволството си. Достатъчно голяма група недоволни може да се превърне и в достатъчно голям катализатор за промени.
Въпросът е какво ще стане с натрупаната енергия?
За много от демонстрантите борбата няма да приключи, докато не падне и Вучич, който в момента е в средата на втория си мандат като президент на Сърбия. Дали той ще си тръгне доброволно - едва ли. Притиснат до стената обаче може да прибегне до нови парламентарни избори.
Тогава вече гласът на хората ще е от значение. Ако опозицията успее да превърне обществената енергия в реален глас за политическа промяна, тогава може при съседите ни нещо да се промени.
Със сигурност обаче там трябва да погледнат към България. Защото ние сме урокът как гневът на протеста може не само да бъде угасен, но и да се превърне в бавно гниене.
У нас на два пъти за последните малко над 10 години имаше такава енергия за промяна, която обаче впоследствие се разпиля. Затова се намираме и в сегашната криза.
Както при всеки граждански бунт, така и тук събарянето на "лошия" трябва да бъде само първата крачка в плана, иначе промяната се обрича на провал.
