Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От "Бай Х*й" та до "Да го ду*ат бедните"

В политиката всичко, което кажеш, неминуемо ще се използва срещу теб, та дори и това да значи думите ти да бъдат извадени от контекст, извъртяни и дори променени Снимка: БГНЕС
В политиката всичко, което кажеш, неминуемо ще се използва срещу теб, та дори и това да значи думите ти да бъдат извадени от контекст, извъртяни и дори променени

"Това, което чувам, са популистки лозунги и икономическа философия, която, ако мога с едно изречение да обобщя, е, да "да го ду*хат бедните".

С едно изречение вицепремиерът и финансов министър Асен Василев успя да предизвика вълна от възмущение сред опозицията, сякаш никой от тях никога не е чувал вулгарна фраза в рамките на Народното събрание.

Уви, вулгарните фрази в НС не са рядкост, както и жестовете, както и обикновеното сеирджийско поведение. А реакциите на ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане" са меко казано преувеличени.

Преувеличени, но не и погрешни. И преди сме го казвали и то многократно - политиците у нас трябва да се научат да се държат на положението на поста, който заемат. И то не само от чисто морални причини, макар и те да са важни, а и от един чисто практичен ъгъл.

Защото, подобно при ареста от полицията, в парламента абсолютно всичко, което кажеш, ще бъде използвано срещу теб. Дори и това да наложи думите ти да бъдат попреправени, нагласени и извъртяни.

И изказването на вицепремиера Василев е перфектен пример за това. Метафоричното му представяне на икономическата политика на ГЕРБ - така, както той я вижда - се превърна в рефрен по време на цялото заседание, давайки възможност на опозицията да се закачи за тези думи, рисувайки собствената си версия за събитията.

Допълнително с това самото изказване беше извадено тотално извън контекст, а самият израз "Да го ду*ат бедните" беше поставен в устата на Василев като негово собствено изказване, което да бъде споделяно и препращано посредством колажи и мемета в социалните медии.

Така критиката, която той прави към ГЕРБ за тяхното собствено отношение към бедните, заложено в икономическата им политика, се превръща просто в поредната крилата фраза от парламента, която ще бъде приписвана на Асен Василев.

Защото, нека сме честни, кой помни какво се е криело зад другите крилати фрази на българската политика. Какъв е бил контекстът на "Ще ви оправя за 800 дни" (впрочем също погрешно изведен цитат), на "За Бога, братя, не купувайте" или онзи лаф за ирландската пастирка на Росен Плевнелиев, който му се закачи като прякор.

Това с още по-голяма сила важи за нецензурните и вулгарни фрази, които се използват от политиците. Защото едно е да родиш запомняща се фраза с речта си, а друго е да вмъкнеш в нея обиди, псувни или нещо подобно. Второто се запомня и има навика да ти се лепва грозно.

Радан Кънев от ДСБ е прекрасен пример за това как използването на изрази от разговорния език и жаргона могат да се върнат като бумеранг, давайки междувременно оръжие в ръцете на опонентите ти и неприятелите ти.

Колко време само той беше поднасян за онова "Гъз, ти си нашето знаме!" - невинна иначе история за среща със стар приятел, заявил политическа подкрепа... Или пък за не по-малко култовото "Абе, Бай Х*й..." - реплика, отправена по адрес на тогавашния премиер Бойко Борисов, която обаче беше лепната като прякор върху самия Кънев. И така не Борисов, а той самият беше дамгосан с не особено ласкавото "Бай Х*й".

Към шегите също се подхожда много, много внимателно. Крум Зарков специално още пази за себе си този урок след шегата му за измъчването на дядовци. Както и Владислав Панев, който усети на свой гръб как не всички споделят чувството му за хумор, след като публикува селфи с Делян Пеевски.

Основният проблем в случая е, че политиката е поле, в което има множество конкуриращи се интереси, а самата конкуренция е ожесточена до ниво, в което мръсните удари са позволени.

Така политическите опоненти се дебнат един друг за грешни ходове или по-колоритни изказвания, които да се вземат веднага, да се поразкрасят, да се оцветят в определена светлина, да се подемат след това от медиите и социалните медии и да се предизвика скандал.

Съответно изводът е, че в политиката ако едно изказване може да обиди, засегне или просто натопорчи някого, то този някой обезателно ще се обиди, засегне и натопорчи. В политиката просто всеки търси за какво да се хване в думите ти.

И ако искаш да не се откриеш пред опонентите ти за удар, трябва много внимателно да си премерваш приказките.

Иначе рискуваш в един аматьорски, младежки план да изтърсиш, че за теб и колегите ти премиерът е "просто Киро" и опозицията цял мандат да базира обидите си към него върху това "просто Киро". А ти от лице на партията си да се забиеш някъде към задните редове.

Разбира се, има и имунизирани срещу такива ефекти, но това са политици с вече изграден имидж, за които се знае, че подобни крилати фрази, пиперливи коментари и откровени глупости са нещо типично. Хората си знаят, че той (или тя, макар и много по-рядко) си е такъв и "си говори нещата направо".

Такива са бившият премиер Бойко Борисов, Татяна Дончева, Михаил Миков, покойният вече Жорж Ганчев и други. Въпросът е, че с това отношение си върви и съответният имидж на "перде", но и донякъде на "простак".

И макар в началото на кариерата на Борисов да му помогна много, защото му помогна да се разбира добре с "обикновения българин", впоследствие се превърна в една от основните черти да бъде (малко или много) презиран от градската интелигенция, която през последните години той наистина сериозно се опитва да спечели на своя страна.

Така в един момент всички онези политици, които просто искат да "разчупят" нещата и да "освежат" комуникацията, се оказва, че собствените им думи ще ги преследват години след това. 

Затова и Асен Василев, както и всички по-нови депутати трябва да имат предвид този прост факт - всичко, което кажат, ще се използва срещу тях в съда на общественото мнение.

   

Най-четените