Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Просто още една смърт, просто още един бунт

Не, протестите заради смъртта на Джордж Флойд няма да решат проблемите на САЩ с расизма Снимка: Getty Images
Не, протестите заради смъртта на Джордж Флойд няма да решат проблемите на САЩ с расизма

С какво са от полза на каузата за борбата срещу расизма и полицейското насилие срещу чернокожи всички тези актове на агресия, вандализъм, разбитите магазини и запалените полицейски участъци? Вероятно мнозина в САЩ си задават същия този въпрос, докато гледат видеа и снимки от протестите след убийството на Джордж Флойд в Минеаполис.

Дали заради гняв, дали заради целенасочено действащи провокатори, демонстрациите в няколко големи американски града се превърнаха в арена за нихилизъм.

Редица хора сякаш приеха протестите като индулгенция за собствената си жажда за разрушение, превръщайки демонстрациите в нещо, което повече прилича на сцени от филма "Жокера", отколкото на нормален протест, който има за цел наистина да постигне нещо, някаква реална промяна по наболял проблем.

А расизмът действително е проблем в САЩ. За Америка отношението към чернокожите и малцинствата въобще е спорна тема още от създаването на държавата. За страна, която преди по-малко от век започна да работи по въпроса със сегрегацията на цветнокожи, в момента темата за расизъм, ксенофобия и расова преднамереност продължава да е гореща.

Сега обаче, вместо да се говори за полицейска бруталност и конкретни проблеми, фокусът се измества в друга посока. Президентът Доналд Тръмп използва удобният случай да посочи "Антифа" като основен причинител на насилието по протестите и да ги вкара в списъка с терористични групировки.

Наративът също се изменя - от гневни демонстрации срещу смъртта на един мъж, издъхнал под коляното на полицай, към изпочупените витрини, разбитите магазини и откраднатите телевизори и стоки. Анархията на теория може да звучи интересно и за някои дори привлекателно, но на практика лицето ѝ винаги е грозно и изпълнено с насилие.

А желаещи да отклонят темата от полицейското насилие спрямо чернокожите винаги ще се намерят. И то не заради расизма като расизъм дори. Просто расата отдавна се е превърнала в разделителна линия за политическо говорене и от двете страни на барикадата.

Ако едните напишат #BlackLivesMatter ("Черните животи имат значение"), другите ще отговорят с #AllLivesMatter ("Всички животи имат значение") или дори #BlueLivesMatter ("Сините животи имат значение" - от сините униформи на полицаите, убити при престрелки с банди и т.н.).

Такова е положението в момента - и то не само в САЩ. Политическият дебат е мъртъв, заменен от идеологическа война, в която средно положение няма, а всяка страна се опитва да убеди обществото, че тя държи абсолютната истина, а онези, другите, не просто не са прави, а са зли и се опитват да разрушат обществото.

Това тотално противопоставяне изключва всяка опция за някаква обща линия или дори компромис. Затова и почти невъзможен е вариантът по-консервативните кръгове да отстъпят и да признаят, че, да, расова преднамереност в полицейските участъци на Америка има и това е проблем, с който трябва да всички заедно да се борят. Подобно нещо би означавало да се признае, че либералите са прави, а в тази среда на взаимно отричане подобно нещо е немислимо.

Прогресивните също не помагат много за разрешаването на този въпрос, макар претенциите им да са именно за това - борба с расизма и ксенофобията. Когато обаче срещу тях издигаш т.нар. политики на идентичност - идеята, че малцинствата неизменно са потискани и тормозени и трябва да им се дават повече права и да им се дава повече признание - това само натяга ситуацията. 

Тази идеология внушава вина на "потискащото мнозинство" по презумпция, говори за изначална привилигированост и се фокусира върху груповата принадлежност вместо върху индивидуалните качества на всеки отделен човек.

Подобно групово мислене е типично именно за расизма, с който уж политиките на идентичността се борят. И, логично, изключителното им засилване (на практика идеята за идентичност и различие е обзела голямата част от либералния спектър в САЩ) пробужда реакции в другата страна.

Никой не иска да бъде сочен и обвиняван по презумпция, че е потисник, расист и дискриминиращ, просто защото се е родил с определен пол или цвят на кожата. А когато това започне да се случва, се събужда естествена негативна реакция и отхвърляне на всички останали идеи, които идват паралелно с това.

Расизмът няма да бъде победен, когато и двете страни са фокусирани върху идеята за расата - кой крив и кой прав, а като се акцентира, че независимо от този бекграунд, важни са личните качества на човек и стойността му като отделна личност.

Не помагат и реакциите в стил "Ако не си съгласен с нашите възгледи, значи си расист и ксенофоб", които са твърде типични за гласовитата част на американския либерализъм. Техният ефект е просто да отблъскват хора, които иначе биха били съюзници на голяма част от либералните каузи.

А сега съберете всичките тези фактори и ще получите две непримиримо враждуващи гласовити страни, които са склонни да сочат с пръст и да обвиняват, вместо да слушат и да предлагат реални решения.

Това, от което САЩ имат нужда в момента, е малко повече умереност вместо директна конфронтация и най-вече вместо изблици на насилие по протестите. Американската политика трябва да се върне малко по малко към центъра. Иначе подобни грозни събития ще се случват все по-често. 

Да, смъртта на Джордж Флойд неминуемо ще доведе до някакви резултати - уволнения, може би дори присъди, няколко разбити кариери и много политически шум. Докато всичко заглъхне и не се върнат малко по малко нещата по старому...

А това убийство ще остане като име за статистиката и бекграунд за следващите подобни инциденти. Просто още една смърт, просто още един бунт. 

Най-четените