Тъкмо си мислехме, че по Коледа ще има малко мир и спокойствие, макар и леко илюзорни.
Тихата и свята нощ беше близо, много близо, преди от Великобритания да пратят в отпуска празничния дух като съобщят, че са засекли нов щам на коронавируса.
А след пресконференцията от 19 декември събитията се развиват шеметно.
Панически се спират полети, затварят се граници, налагат се карантини, отлагат се пътувания, колкото и да струва това. Европа този път решава, че е по-добре да действа превантивно, вместо отново да съжалява, че е закъсняла с мерките си.
Оттам нататък медиите подемат със садистично удоволствие новината - има нова мутация на и без това опасния вирус, по-заразна, може би по-смъртоносна. Въпроси без отговор летят един след друг от екрана или от някой сайт и намекват, че страшното тепърва предстои.
Прокрадват се и грозни съмнения, че ваксините, за които толкова много се радвахме, ще се окажат излишни.
В същото време удобно се пропускат иначе ключови думи като "може би", "май", "предполагаме, че...". Удобно ги пропуска британският премиер Борис Джонсън, а телевизия и преса дори не се сещат за тях. Няколко дни по-късно вече даваме на заден ход...
Всичко това заприличва на развален телефон с името "Нов щам". И става все по-ясно, че топката в тази напрегната ситуация можеше да бъде отиграна другояче.
Дали е по-приемливо да живеем в информационно затъмнение, което ни оставя блажено невежи за нова опасност? Не, разбира се.
Станахме свидетели на този сценарий в първата половина на годината, когато вирусът или нямаше да стигне до Европа, или беше "това-е-просто-грип". С нарастването на случаите в Южна Европа обаче неоновият надпис "Не се паникьосвайте" (по Дъглас Адамс) избледня, докато не угасна напълно.
Сега страховете са повече от всякога и нямат нужда от излишно гориво, което да ги подклажда. Нужно ли беше да се лансират твърдения, като това, че болестта е с десетки пъти по-заразна, без да има достатъчна научна база за тях? Със сигурност не.
И "Искахме хората да са информирани" не е аргумент предвид перфектната буря, на която сме свидетели.
Трябва ясно да се отбележи, че в случая, както почти никога досега, медиите носят съвсем малка вина.
На тях им е сервирана сензация в готов вид - не сме преборили още този щам, а вече си имаме чисто нов, по-страшен. Няма как да не е вярно, нали го казват от британските здравни служби.
Гласът на разума в лицето на специалисти като Дростен, които призовават за спокойствие и изчакване и заявяват, че не изпитват опасения, е заглушен.
И точно тук става ясно, че дори и при разваления телефон думите имат наистина огромно значение.
Сега, докато полетите се възстановяват и блокадата бавно се отпушва, виждаме, че този път по веригата всички прибързаха - от английската Национална здравна служба, която признава, че знае за прословутия щам от септември месец, през медиите, жадуващи за бомбастични заглавия, до нас самите.
Всички изпуснаха важните изрази - не знаем, не сме сигурни, нямаме достатъчно данни...
Да, нормално е да сме притеснени и да се опасяваме, че черните прогнози могат да се окажат верни. Ежедневните новини показват, че немалка част от 2021 г. ще е също толкова хаотична и напрегната, защото подобна пандемия няма да си отиде с магическа пръчица под формата на ваксина.
Имаме всички поводи да сме нащрек и да не сваляме гарда пред лицето на вируса.
Само че е силно препоръчително преди да си играем на чули-недочули, всички по веригата да спрем, да помислим, да поемем дълбоко дъх (дори и под маската), защо не и попрочетем.
В противен случай има опасност да изпадаме в паника и блокади, дори и след като вирусът е преборен.
