Дано наистина Бог да пази България, защото иначе цялото това войнство, защитаващо пламенно православието, ходенето на църква, целуването на икони и т.н., може в крайна сметка да ни докара едни много сериозни проблеми, превръщайки лекото покачване в броя на случаите на коронавирус в рязък скок.
За Българската православна църква и нейния категоричен отказ да затвори храмовете за миряни, докато трае опасността, се изписа много. Както и за онова необяснимо спокойствие да се дава с обща лъжичка причастие - нещо, което беше видяно вчера в София и в Бургас, а вероятно и на други места.
Когато става въпрос обаче за Волен Сидеров, нещата неизменно отиват на едно по-различно ниво.
Няма как да му се отрече - изисква се известна смелост, за да призовеш хората да се юрнат дружно към храмовете, да целуват икони и да облизват обща лъжичка за причастие, докато цялата страна и всички научни светила в медицината говорят за това колко критично опасен е този момент и как поне още малко трябва да устискаме по домовете си, преди да започнат да се вдигат мерките. Смелост, която по принцип се приписва на човек в онези моменти, преди да направи първата крачка към крайно идиотска постъпка.
Лесно е да се направят паралелите с един друг радетел за Христовата вяра и левите социални мерки, който през 70-те се опита да изгради някаква форма на Рай на Земята... и това в крайна сметка доведе до масовото самоубийство в Джоунстаун през 1978 г. Или за други подобни личности, които в желанието да подхранят собственото си его и амбиции под маската на вярата причиняват вреда на много хора.
Самият Сидеров е завършил богослов, който (предполага се) е отдаден на вярата си. Няма нищо лошо в това. България е свободна страна, православието е официалното вероизповедание у нас.
Проблемът идва, когато в името на тази си твърда, категорична и безкомпромисна вяра решиш да поставиш хората под риск, карайки ги не просто да излязат навън, въпреки всички препоръки на държава и експерти, но също така да изпълняват и обреди, които десетки пъти биха повишили риска от заразяване.
Достатъчно е само един човек, заразен с вируса, но още непроявил симптоми да целуне иконата, оставяйки върху нея макар и малко слюнка, за да са поставени в риск от заразяване след това още десетки души.
По-лошото обаче ще е ако този мощен призив за зачитането на строгите православни канони не идва от гледната точка на вярата, а от нещо друго. Например желанието да влезеш отново в медиите, защото в политически план отдавна си станал маргинална сила, която избледнява все повече и повече.
И друг път сме виждали Сидеров в действие - напада продавачи, нахлува в университети и телевизионни студиа, бие хора по магистрали и като цяло прави панаири.
Лидерът на "Атака" живее от скандалното - както някои звезди на шоубизнеса правят кариера, предизвиквайки шок сред аудиторията, така и Сидеров се опитва да се задържи релевантен.
Затова е и това съмнение. Да, той е завършил богословие, открай време се застъпва за православни ценности (да се разбира - за това, което Русия защитава като позиции), но цялото това скандалджийско поведение винаги в моменти, когато може или е необходимо да се извлекат политически дивиденти, не изглежда съвсем християнско и отдадено на вярата. И звучи кухо и самоцелно.
Някак липсват смирение, мир, любов към ближния - въобще онези ценности, които действително са християнски.
Вместо това, в момент, когато дори храмът на Божи Гроб (със сигурност най-святото място в християнството въобще) остава затворен за пръв път от чумната епидемия през 1349 г., лидерът на "Атака" отваря паст за догматични призиви и назидателно слово спрямо всички останали, които са се пречупили и са взели мерки за защита срещу пандемията.
И защо е всичко това? За да покажеш колко много вярваш ти в Бог? Показността и вярата нямат нищо общо. И това всеки, който е чел Библията, може да ти го каже.
Но дори и Сидеров да е позабравил определени пасажи от Светото писание, то важно е да си припомни една друг книга - Наказателния кодекс. А покрай проверката на прокуратурата може и да му се наложи.
Защото вярата си е вяра и тя е нещо лично, но законите са за всички. Поне по принцип.
