Ако не друго, руската инвазия в Украйна ни показа, че Дмитрий Медведев още е жив и още има някаква що годе релевантност в руската политика. От началото на военните действия именно Медведев се оказва изразителят на руския непукизъм спрямо санкциите на Запада.
Нищо нямало да направят тези санкции, само създават позитивни възможности за Русия и за властта там да консолидира контрола си и да събере народна подкрепа, всичко е точно...
Това пренебрежително отношение на Кремъл не е нещо ново - открай време руският елит се опитва да внуши на света, че времето на Запада е отминало и с достатъчно воля човек може да заобиколи силите на страните от НАТО и ЕС и да постигне своето.
И има резон в това - през последните години Западът предимно отстъпва, оставяйки Русия да прокарва своите интереси зад граница - в Африка, в Сирия, във Венецуела дори. Кремъл просто се опитва да влезе в онази роля, която САЩ имаше върху света през втората половина на XX век и началото на XXI век - интервенционистка сила, която иска мнението ѝ да се чува много отвъд националните граници.
Затова сега, когато Украйна - една страна, която Москва смята за свой сателит, се опитва да се откъсне от руската сфера на влияние и да се присъедини към глобалния враг на Русия - НАТО, в Кремъл решиха да реагират категорично.
Очевидно там просто са били сигурни, че и този път ще им се размине. И реално наистина изглеждаше така. Западът не смее да отговори със сила на Русия - никой не иска да плаща жестоката цена на един такъв сценарий и в Москва знаят това. Та за това едни санкции, нищо ново.
А и някой ще каже, че САЩ, Великобритания и ЕС са тръгнали да плашат Русия със срив в икономиката, бедност и мизерия. Та руснаците с това са свикнали отдавна...
Проблемът с тази логика е, че тя очаква плановете на Кремъл да сработят бързо. А лошото на едни такива планове е, че след първия куршум просто вече не можеш да разчиташ на тях.
Така стана и в Украйна. Кремъл сякаш очакваше в рамките на най-много два дни вече да марширува победоносно из Киев, след като руските войници са завладели успешно всички важни пунктове в страната. Само че украинският отпор се оказа много по-корав.
Към този момент руската армия не е овладяла някой от големите градове на страната, а украинците дори започнаха да отвръщат със свои нападения, като това по авиобазата Милерово край Ростов, при която бяха унищожени няколко самолета СУ-30СМ.
Междувременно и някои уж немислими и твърде крайни санкции вече се оказаха възможни. Да, те ще дойдат на сериозна икономическа цена за Европа, но за Русия тя ще бъде много по-жестока и трайна.
Редица държави, включително България, забраниха руски самолети да навлизат във въздушното им пространство (на което Русия отговаря реципрочно), руските банки биват санкционирани, санкции има и по отношението на доставки на технологии. Удря се оръжейния бранш на Русия, ще бъде ударен и енергийният (въпросът е колко са готови европейците да играят вабанк).
Минусът на всички тези санкции е, че те няма как да имат мигновени съкрушаващ ефект, който да откаже Русия от всяко желание за война.
Това, което Европа и Западът като цяло могат да направят в този случай, е да оказват подкрепа на Украйна - помощи, пари и оръжия. А от украинците вече ще зависи да издържат на напрежението.
Тогава ще започнат да се жънат и плодовете на санкциите и международната изолация, в която изпада в момента Русия.
Нещо повече - колкото повече продължава тази война, в толкова по-голяма изолация ще се оказва Русия.
А колкото и горделиво да говори Медведев, страната не може да издържи сама.
