Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Случаят "Сандански" и мълчаливото ни съучастие

Склонни ли сме и утре, когато чуем съседите да се бият, пак да не направим нищо? Снимка: БГНЕС
Склонни ли сме и утре, когато чуем съседите да се бият, пак да не направим нищо?

По принцип майчинският инстинкт, или стремежът на майката да предпази детето си от опасности, освен биологично обусловен, се доразвива вследствие на социални и психологически фактори.

Това означава, че силата и интензитетът му са не само генетически и физиологически предопределени, но съответстват и на нормите на обществото, и на психологическата зрялост на жената.

Когато в случай като този в Сандански виждаме, че майчинският инстинкт е пагубно погазен, значи нещо по веригата много сериозно се е счупило и то не е само психиката на въпросната жена.

Счупване има и в семейството.

За нефункционалността на едно семейство може да има много причини, виновни и последствия. Но ако съседите само предполагат какво се случва зад стените на една къща, живеещите зад тях в най-голяма степен могат да го предотвратят. 

При наличие на четирима възрастни (живеели с родителите на мъжа), никой в онзи злощастен дом в Сандански не е успял да предугади колко спешна е била нуждата от помощ. А понякога тя се намира на едно телефонно обаждане отстояние - до 112, до психолог или за закрила от домашно насилие.

"Като се обърне колата, пътища много", гласи една стара поговорка.

Съседите виждали жената със следи от насилие, казват самите те в загрижените репортажи. Тази констатация обаче, особено съпроводена с мълчаливото съучастие "това си е техен проблем", не работи.

В страна, в която бракът се смята за отживелица, сме учудващо назадничави в разбирането си за семейството като единица, в която нямаме право да се намесваме. И сме учудващо мълчаливи тогава, когато чуваме трясъци и викове от съседен етаж. Почти със същото спокойствие подмятаме и шеги като "малко му е боят", когато станем свидетели на истерична детска сцена.

За да бъдем по-активни и ангажирани срещу проявите на агресия обаче, не е достатъчно експерти по домашно насилие и семейни психолози да са първи събеседници само когато е налице скандален случай, а през останалото време да се ползват за пълнеж в телевизионната програма. Нужни са и работещи закони.

Няколко НПО-та не могат да бъдат реален противовес на остарели разбирания, утежнени от тромави процедури и безсилни институции.

С изискването да докажеш, че някои вкъщи застрашава живота ти, да се отделиш от насилника става трудно, често и невъзможно. Да не говорим, че никой не може да задължи друг пълнолетен да потърси помощ от психолог или психиатър, освен ако няма съдебна заповед. За да има такава, той трябва да е доказано обществено опасен, а често тогава е късно.

Както е станало късно и за майката от Сандански.

Нека сме наясно - нито неработещите закони, нито закъснялата помощ могат да бъдат оправдание за тази жена.

Въпросът e достатъчно тежка обеца ли е случаят и имаме ли оправдание ние - семейството ѝ, съседите, обществото, медиите, полицията, законодателят, да ставаме мълчаливи съучастници?

Най-четените