Проверка за лоялност сред всички служители на специалните служби у нас - ако не сте чули за подобно нещо, не е кой знае колко изненадващо.
На фона на новините от парламента за подръпнати вратовръзки и показани средни пръсти или покрай огромна информационна лавина, засягаща делото между Джони Деп и Амбър Хърд, едно интервю на Атанас Атанасов, лидер на ДСБ, част от "Демократична България", спокойно може да остане под радара.
И все пак, думите на генерала, който преди години беше шеф на българското контраразузнаване, в случая са от значение, тъй като засягат един отколешен проблем, който страната ни има - висящият въпрос доколко можем да имаме вяра на собствените си служби.
По думите на Атанасов премиерът Кирил Петков е дал зелена светлина по едно от исканията на ДБ - проверка за лоялност на всички служители на специалните служби по модел, какъвто има вече в държави съюзници на България.
Нуждата от подобна проверка е повече от ясна. Информацията от службите ни тече като през сито. Страната ни е инфилтрирана на едно невидимо за просто око ниво от хора, които са склонни да предават държавни тайни на чужди държави. И в частност на чужди държави, които съвсем наскоро съвсем официално ни поставиха в листа си с врагове.
И тази ситуация съществува от години. За доказателства човек трябва да погледне само последните няколко случая, в които бяха заловени хора от службите, предавали секретна информация на чужда държава - Русия.
Само преди няколко месеца беше задържан генерал от резерва на Българската армия, за когото впоследствие стана ясно, че хора от средите неофициално му били поставили прякора "Вальо шпионина".
Преди това беше скандалът с организираната шпионска група, в който беше показано как точно е работила схемата за предаване на секретна информация от военното ни разузнаване към руското посолство.
Нещо повече - беше показано видео, на което се вижда как един от обвиняемите снима с телефона си екрана на служебния си компютър, докато събира необходимата за поръчителите му сензитивна информация.
Ключовото в случая е, че според всички информации досега, основното, което интересува поръчителите на подобна информация, са тайни на НАТО и ЕС и далеч в по-малка степен такива на България.
Това ни поставя в изключително лоша позиция пред очите на партньорите ни и те до голяма степен започват да отказват да споделят информация. А, каквото и да си говорим, едно от големите предимства на членството ни в съюз като НАТО е именно достъпът до голямо количество информация, с което да можем да съобразим отбраната си.
Когато ни се спре достъпът до по-чувствителна информация, това е заплаха за нашата национална сигурност. Най-малкото - поставя ни като втора категория партньор на фона на останалите държави.
Ние сме онзи неприятен ученик, когото всички мразят, защото знаят, че каквото и да се случи, той ще изпорти всичко на учителката. С едната разлика, че тук не сме в училище, а учителката всъщност е армия, която е обявила НАТО и страната ни за свой враг.
Тук трябва да направим едно много важно уточнение. Българските служби сами по себе си не са лоши или слаби. Ние разполагаме с изключителни професионалисти и с хора, които си разбират от работата на много високо ниво. Проблемът е, че заедно с тях има и други - такива, които са склонни да пренебрегнат това къде стои България и да си я карат така, както си знаят.
Дали е заради пари, или заради идеята, че не са наши тайни, или дори заради старата носталгична връзка на онези, които помнят времената, когато единствен ясен съюзник на България е бил СССР, но в нашите служби и в армията ни все още има твърде много хора, които са склонни да направят нещо, което предава партньорите ни, но също така и собствената ни родина.
И ако в нормални времена държавата е способна да проявява някакъв толеранс към тези "залитания" в информационната ни сигурност, опитвайки се да смита под килима случващото се, сега имаме война, водеща се на няколкостотин километра от България. Истински военни действия с истинска смърт.
Време е да се мете и хората, които не могат да различат българския национален интерес от руския, трябва да си ходят. Те трябва да бъдат разкарани от мястото, където имат достъп до секретна информация, за да нямат възможност да я продават на врагове.
Подобен ход е нужен от години насам, но така и никой не го предприе. Да, той може да отвори Кутията на Пандора и да видим докъде е стигнала развалата в службите. Но какъвто и да е резултатът, сега е времето за подобно чистене - докато реалните проблеми не са стигнали съвсем до нас.
