Новината за предложението на Обединените патриоти да се приеме и у нас закон, който да прекрати ситуацията с вечните длъжници, със сигурност е била посрещната като манна небесна от мнозина.
Идеята изглежда все още е в зародиш и вероятно ще засяга само хора с кредити до 200 хил. лв. (колкото за тристаен апартамент, по думите на депутата Искрен Веселинов), така че няма да дава опрощение за кредитни милионери.
За сметка на това обаче може да се превърне в спасителен пояс за много хора, изпаднали в патова ситуация с кредиторите си.
Проблемът със задлъжнялостта у нас е от онези, които често се подминават с лека ръка, макар тук засегнати да са буквално стотици хиляди българи, които не могат да се измъкнат от спиралата на дълговете, а също и техните семейства и близки.
А ако добавите и всички онези поръчители, които в един момент са били посрещнати от банкови служители или дори директно от съдия изпълнител с лоши новини, ситуацията става още по-дебела.
Някои ще кажат, че тук става въпрос за отговорност - не теглиш кредит, който не можеш да погасиш. Или най-малкото правиш някои подсигурявания, които да ти попречат да затънеш до шията в задължения, повличайки близки и приятели след себе си.
Заради непредпазливост, погрешни решения, а понякога и просто заради лош късмет, тези хора се оказват просто в ситуация, в която да няма как да се издължат на кредиторите си, дори след запори на имущество и т.н. Не са един и два случаите и на отнети жилища и разбити животи.
Разбира се, тук не трябва да хвърляме вината върху банките и изобщо да сочим с пръст в търсене на виновни. Идеята е, че такъв проблем има, уязвими хора също, но решение на държавно ниво - не. От всички страни в ЕС, само тук и в Хърватия към момента все още няма законодателство, което да позволява на физически лица да обявяват фалит и да се отърват (при разумни за всички страни условия) от задълженията си.
Дори от гледна точка на кредиторите това не е практично. Затъването на длъжниците под тежестта на постоянно трупащи се лихви и все повече кредити (в опит да се погасят старите) води до липса на покриване на голяма част от дължимите суми в крайна сметка.
Така че, да, може би наистина е време да се помисли за подобен закон, който да сложи край на този омагьосан кръг на задлъжнялост.
И все пак това, само по себе си, не е достатъчно. Защото макар и законът да може да спре горепосоченото затъване в още дългове, все пак липсва превантивният елемент, който на първо място да предотврати толкова много хора да изпадат в подобна ситуация.
Бързите кредити, лизингите за скъпи вещи и тегленето на големи заеми за стартиране на даден проект сами по себе си не са нещо лошо, стига към тях да се подходи достатъчно отговорно и с план за възстановяване на средствата. А това съвсем, съвсем не е общият случай.
Напротив - вероятно всеки може да се сети за поне един случай на безразсъдно теглене на заеми, което е повлякло след себе си цели семейства към бедност и проблеми.
Причината се корени още в образованието. Да, в момента училищната система дава на децата прекрасни познания по биология, философия и география, но идеята за гражданското образование все още е сритана в онези часове на класа, в които няма какво друго да се прави.
С други думи, онези наистина важни познания за функционирането на държавата и обществото, които за предпочитане е нужно да се знаят от всеки гражданин, са сбутани като последна дупка на кавала дори след часовете по изобразително изкуство (нищо против рисуването, което помага на децата да разпуснат и да мислят по-творчески).
Въпросът е, че още в училище е добре да се вкара обучение по гражданска и финансова грамотност.
Да се възпита отговорно поведение по отношение на парите, личния и семеен бюджет, и да се формират познания за как не трябва да процедира човек по отношение на заеми и задължения. Вместо бъдещите пълнолетни граждани сами да придобиват тези важни уроци от живота и заобикалящата среда, често по болезнено неприятен начин, това може да се преподава в училище със задачи и теория.
Подобен подход със сигурност ще свърши на децата в пъти повече работа от поне половината учебно съдържание, през което им се налага да преминават.
Защото, каквото и да си говорим, у нас финансовата и социална неграмотност сред голяма част от населението са факт.
Затова развитие на образованието в тази насока е един вид инвестиция. Инвестиция в едно общество, което да бъде обременено от далеч по-малко неразумни кредити и смазващи дългове.
