Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ако не бях футболист, щях да стана барман", но вместо да налива коктейли, се превърна в една от звездите на Евро 2020

"Ако не бях футболист, щях да стана барман", но вместо да налива коктейли, се превърна в една от звездите на Евро 2020 Снимка: Getty Images

"Ако не бях футболист, щях да стана барман. Обичам да измислям нови коктейли", казва Доменико Берарди за себе си. Но вместо да налива напитки по чашите, роденият през 1994 година в малкото градче Кариати, ситуирано в подметката на Ботуша, се превърна в една от звездите на Евро 2020.

Нападателят на Сасуоло намери мястото си в тима на Роберто Манчини и заформи смъртоносно атакуващо трио с Лоренцо Инсинье и Чиро Имобиле. Италия спечели и трите си мача от груповата фаза, и то без да допусне гол - нещо, което не се е случвало на европейски футболни финали досега.

26-годишният Берарди закотви младата звезда на Ювентус Федерико Киеза на пейката, но още в първия мач оправда решението на Манчини. Нападателят на Сасуоло бе замесен и в трите гола при победата с 3:0 над Турция в откриващия мач на първенството, след което даде асистенция за един от двата гола на Мануел Локатели при втория класически успех на "адзурите" - срещ Швейцария.

Въпреки това Берарди иска още от себе си. "Знам, че мога да се развивам още; не трябва да спирам", споменава крилото, чийто идол е Ариен Робен и по подобие на него, обича да се подвизава отдясно, за да може да навлиза навътре в терена и да застрашава противниковите врати с левия си крак.

Но преди малко повече от десет години футболната му мечта е на крачка от провал. Като 13-годишен талант Берарди напуска Козенца, тъй като отборът не може да му предложи достатъчно добри условия, след което получава откази при пробите си в Модена и СПАЛ.

Така, през 2010-а, по време на турнир по футзал, в който играе заедно с брат си Франческо, е забелязан напълно случайно.

"Ако не бях играл в онзи мач и скаутът на Сасуоло не беше ме забелязал, сигурно още щях да ритам на улицата. А знаете ли кое е най-смешното? Само няколко дни след това, също докато играех футзал, дойде скаут от Модена, който искаше да подпише с мен... Но беше прекалено късно."

И Берарди е изключително благодарен на Сасуоло и до днес. "Дължа всичко на този клуб. Те ме приеха като роден син", казва нападателят, който има 105 гола и 67 асистенции в 291 мача за "черно-зелените", след като дебютира под ръководството на Еузебио Ди Франческо още в Серия "Б" през 2012-а на 18-годишна възраст.

Постепенно се наложи в първия отбор, а през 2014-а наниза цели четири гола във вратата на Милан за победата с 4:3. Никой друг не бе постигал подобно нещо в Серия "А" преди това. Загубата пък доведе и до уволнението на Масимилиано Алегри.

В Ювентус се ориентираха правилно и откупиха половината от правата му, но през 2015-а Сасуоло плати десет милиона евро, за да държи 100% от Берарди.

Мимо, както е прякорът му, влиза трудно и в националния отбор. Още в началото е изгонен от тима до 19 г. за период от девет месеца, защото изчезва безследно преди един мач.

"В националния отбор има правила, които трябва да се спазват и уважават. Той изчезна и никой не знаеше къде е", каза в онзи момент Арги Саки, който тогава изпълняваше функцията на шеф на ДЮШ на Италия.

След това обаче Берарди получава повиквателни за мъжкия тим от Антонио Конте през 2015-а и от Джан Пиеро Вентура през 2017-а, но успява да дебютира едва през 2018 г., когато на пейката вече седи Манчини. Оттогава нападателят на Сасуоло изигра 13 мача с националната фланелка, в които има пет гола и две асистенции.

Италия може и да загуби един барман в лицето на Доменико Берарди, но, със сигурност дори най-заклетите любители на чашката биха се примирили с това, имайки предвид какво прави с екипа на "адзурите" и с топка в крака.

Най-коментирани

Най-четените