"Ако не бях футболист, щях да стана барман. Обичам да измислям нови коктейли", казва Доменико Берарди за себе си. Но вместо да налива напитки по чашите, роденият през 1994 година в малкото градче Кариати, ситуирано в подметката на Ботуша, се превърна в една от звездите на Евро 2020.
Нападателят на Сасуоло намери мястото си в тима на Роберто Манчини и заформи смъртоносно атакуващо трио с Лоренцо Инсинье и Чиро Имобиле. Италия спечели и трите си мача от груповата фаза, и то без да допусне гол - нещо, което не се е случвало на европейски футболни финали досега.
26-годишният Берарди закотви младата звезда на Ювентус Федерико Киеза на пейката, но още в първия мач оправда решението на Манчини. Нападателят на Сасуоло бе замесен и в трите гола при победата с 3:0 над Турция в откриващия мач на първенството, след което даде асистенция за един от двата гола на Мануел Локатели при втория класически успех на "адзурите" - срещ Швейцария.
Въпреки това Берарди иска още от себе си. "Знам, че мога да се развивам още; не трябва да спирам", споменава крилото, чийто идол е Ариен Робен и по подобие на него, обича да се подвизава отдясно, за да може да навлиза навътре в терена и да застрашава противниковите врати с левия си крак.
Но преди малко повече от десет години футболната му мечта е на крачка от провал. Като 13-годишен талант Берарди напуска Козенца, тъй като отборът не може да му предложи достатъчно добри условия, след което получава откази при пробите си в Модена и СПАЛ.
Така, през 2010-а, по време на турнир по футзал, в който играе заедно с брат си Франческо, е забелязан напълно случайно.
"Ако не бях играл в онзи мач и скаутът на Сасуоло не беше ме забелязал, сигурно още щях да ритам на улицата. А знаете ли кое е най-смешното? Само няколко дни след това, също докато играех футзал, дойде скаут от Модена, който искаше да подпише с мен... Но беше прекалено късно."
И Берарди е изключително благодарен на Сасуоло и до днес. "Дължа всичко на този клуб. Те ме приеха като роден син", казва нападателят, който има 105 гола и 67 асистенции в 291 мача за "черно-зелените", след като дебютира под ръководството на Еузебио Ди Франческо още в Серия "Б" през 2012-а на 18-годишна възраст.
Постепенно се наложи в първия отбор, а през 2014-а наниза цели четири гола във вратата на Милан за победата с 4:3. Никой друг не бе постигал подобно нещо в Серия "А" преди това. Загубата пък доведе и до уволнението на Масимилиано Алегри.
В Ювентус се ориентираха правилно и откупиха половината от правата му, но през 2015-а Сасуоло плати десет милиона евро, за да държи 100% от Берарди.
Мимо, както е прякорът му, влиза трудно и в националния отбор. Още в началото е изгонен от тима до 19 г. за период от девет месеца, защото изчезва безследно преди един мач.
"В националния отбор има правила, които трябва да се спазват и уважават. Той изчезна и никой не знаеше къде е", каза в онзи момент Арги Саки, който тогава изпълняваше функцията на шеф на ДЮШ на Италия.
След това обаче Берарди получава повиквателни за мъжкия тим от Антонио Конте през 2015-а и от Джан Пиеро Вентура през 2017-а, но успява да дебютира едва през 2018 г., когато на пейката вече седи Манчини. Оттогава нападателят на Сасуоло изигра 13 мача с националната фланелка, в които има пет гола и две асистенции.
Италия може и да загуби един барман в лицето на Доменико Берарди, но, със сигурност дори най-заклетите любители на чашката биха се примирили с това, имайки предвид какво прави с екипа на "адзурите" и с топка в крака.
